Превод на култури – част 2 | Преводачи ЕУ

Към 1-ВА ЧАСТ

Острата нужда от балансирано отчитане на разликите между културите днес се осъзнава добре от повечето преводачи. За съжаление, някои от тях в реалността изхождат от това, че веднъж „изучили езика“ на някой народ, неговата култура рано или късно ще „си дойде сама“, че за нейните чудеса винаги ще се намерят подходящи еквиваленти в родната реч. Оттук идват самодоволството и небрежността в преценката за това колко голяма е вероятността лесно или в бързината да се допусне грешка, когато се прави превод от език на един народ, без да се познава неговият живот. Особено това се отнася до работата на симултанните преводачи, които при срещата си с непознати чуждестранни понятия разполагат само с няколко секунди да потърсят необходимите асоциации в собствената си култура. А пропуските в знанията им могат да предизвикат не само лингвистични, но и психологични и политически конфликти и, в крайна сметка, взаимно неразбиране между народите.

Прекрасен пример за такова взаимно неразбиране е опитът на американски професор, който говори свободно японски. По време на масови студентски бунтове в Япония той бил в един от градовете и присъствал на заседанието на катедрата в университета, където се обсъждал въпроса за това какво ще правят с размириците. Когато преподавателите приключили с най-важната точка, американецът си помислил че е постигнат консенсус и в края на заседанието казал това на един от японските си колеги – професор в катедрата. Да, да, така е – отвърнал колегата му – но грешите. Решението на професорите беше точно обратното на това, което си мислите Вие. Разбрали сте правилно всички думи. Но не сте разбрали паузите между думите“.

Да поговорим за руско-американските отношения.

Достигнал своя апогей в съветския период, проблемът с междукултурната комуникация все още създава трудности и в руско-американските отношения. В есето си за семантиката на тези проблеми американският психолингвист Е. Глен дава интересен пример:

Често смятат, че проблемът с предаването на идеята на една нация или на представителите на една култура към представителите на друга нация или култура е езикът. Съветските дипломати често характеризират позицията на събеседника си като incorrect, като неправилна. При това те не обвиняват опонентите си във фалшифициране на фактите, а просто имат предвид „неправилно“ тълкуване на тези факти. Този подход е разбираем само в контекста на марксистско-хегелското мислене, което предполага, че историческите събития се развиват по определен и предварително начертан начин. Затова всеки подход, който не съответства на историята, в еднаква степен не съответства и на истината; той е толкова неверен, колкото невярно е решението на математическа задача. А представителите на Русия напротив – обикновено поддържат компромисите. Този подход често обърква много представители на други страни, които ги обвиняват в лицемерие, защото не разпознават в това понятните за тях идеологични позиции.

Честата употреба на представителите на Русия на думата, по-точно на понятието, „неправилно“, създавала у много западни дипломати впечатлението, че руските им партньори са упорити и догматични. От друга страна, американският „механизъм“ да „look at both sides of the question“ се тълкувал от страна на Съветския съюз като опит да заемат уклончива позиция или като начин да скрият истинските си намерения. Не обяснявайки хегелската философия на слушателите, преводачите понякога казвали we disagree или просто that’s wrong или that’s incorrect. По-просто казано, сякаш преразказвали съветската позиция чрез западните културно-лингвистични термини.

Малко по-лесни за разбиране са били съветските препратки към „определен стадий“ от историческия или политическия прогрес, което може да се преведе като this particular stage, another stage или просто some stage. Думата difenite, която много често се приравнява към „определен“, звучи за англо-говорещия слушател странно и прекалено категорично.

„Тази дума се вписва добре в максисткото тълкуване на историята, според което събитията се развиват от един „определен“ етап към друг“ – пише Е. Глен. Наистина, думата „определен“ предава в марксистките източници идеята за детерминизма, но в нормалния контекст тя има семантически неутрално значение и се превежда по следния начин: „определени идеи“ – „certain ideas“, “определени хора“ – „some people“.

Разбира се, при всеки превод неизменно възниква въпросът за кого за прави той, кой е адресатът му. Но този въпрос се е решавал в СССР двусмислено. На своя им език статиите от Moscow News, Soliet Life и английските варианти на заявленията на TACC и т.н. са били насочени към чуждестранната публика, а семантично са били предназначени за вътрешния потребител. В резултат на това термините като „неправилно“ или „определен стадий“ се възприемали от съветските читатели и слушатели като нормални, естествени и разбираеми, а у западната аудитория те предизвиквали удивление и недоумение. Съвсем друг резонанс създавали същите текстове, когато се пишели на руски, но попадали в ръцете на англоезични преводачи. Знаенето на съветската култура играело голяма роля в подобряване атмосферата на взаимното разбиране със Съветския Съюз, а в хода на закрити заседания със съветски представители понякога влияело пряко на резултатите от деликатни преговори.

Днес основата маса от печатна продукция от Русия вече не съдържа марксистки шаблони, но следите им все още личат. В руските издания все още често се срещат думи на двете крайности – „правилно“ и „неправилно“ – лингвистично наследство от онези години, когато съветската преса предлагала на западните читатели много неразрешими загадки. В началото на 1999 година един руски дипломат с висока международна трибуна настоявал фразата „тази политика трябва да се коригира“ да се превежда като „this policy must be corrected“. Разбира се, на английски corrected би било адекватно за поправяне на невярно решена математическа задача, а за политиката е най-добре да се казва, че the policy must be adjusted (или should, което звучи значително по-меко).

Но знаенето на езика и културата на един народ и личното отношение към него са два различни слоя на съзнанието на преводача, които той трябва да разделя в работата си. Това е особено необходимо при дипломатични преговори. Има случаи, когато преводач работи за една страна в международен конфликт, но поради една или друга причина съчувства на другата страна. Но той няма право да слага своето мнение в устата на представителите на която и да е страна, а също и да предава конфиденциална информация на онези, за които работи или на които съчувства.

Към 3-ТА ЧАСТ