Превод на култури – част 3
Преводът, както го познаваме днес, в който точното възпроизвеждане на съдържанието се цени повече от стилистичния блясък и художествената изразителност, се е оформил една през 20-тото столетие, когато много известни интелектуалци започнали да обръщат поглед към природата на превода.
Все по-разпространяващите се индустриализация и глобализация, да не говорим за международните алианси по време на първите в историята световни войни, са показател, че става все по-голямо значението на междукултурната комуникация.
През 50-те и 60-те години на XX-ти век в университетите започнали системно да разработват теории на превода, което се съпровождало с растящия интерес на учените към процеса на овладяване на езика, а също и към психологичната и антропологичната страна на този въпрос. Белязана с невероятно вълнение заради появата на интернет, последната част на 20-ти век видя рязкото „излитане“ на развитието на комуникацията, а преводът сам по себе си се превърна в гигантска индустрия. Технологичните постижения позволиха на преводачите с едно кликване на компютърната мишка да получават достъп до огромни ресурси, включително речници, цели томове статии, енциклопедии. А системите за автоматизиран превод направиха съвременния превод на документи по-бърз и точен, отколкото когато и да било по-рано преди.
Що се отнася до бъдещето, много хора предричат, че машините ще могат да изпълняват всякакви преводи, научната фантастика вече е научен факт. Но ако се надявате да получите механично уникални, неповторими текстове, ще се наложи да чакате „куково лято“, защото компютрите, с всичките си забележителни постижения, едва ли някога ще могат да се справят с оттенъците и красотата на човешката реч.
На какво трябва да ни научи пътешествието през дебрите на историята на превода? От самото начало заниманието „превод“ е създадено заради необходимостта от общуване в онези области, които били за хората най-важни: религията и идеологията, науката и техниката, търговията, финансовата дейност, литературните произведения, пронизващи сърцето. Дори и днес превод е необходим най-вече в тези области, така че е съвсем нормално да мислим, че за последните 4000 години не са се променили много неща в общуването между хората.
Второ, въпросът буквален превод ли да правим, или можем да си позволим известна художествена волност, е отворен и досега. Със сигурност споровете по този въпрос ще продължат дълго още. И накрая, историята ни говори, че преводът винаги е бил ефективен инструмент за развитие и внедряване на промени в социалната, икономическата и културната сфери. Когато две култури общуват помежду си, те обменят идеи, вдъхновяват се една друга, определят общите си възгледи и разработват иновации за бъдещето. В света писменият и, разбира се, устният превод от почти 7000 езика помагат да се стеснят различията между нас и да се обединим в едно световно човешко семейство.
Related posts
