Изкуството за превод на територията на съвременна Италия е с древна история. Началото на тази професия е положено още по времето на Древна Гърция, предала всичките си знания на Великата Римска империя. Фактът, че до 12-ти век не е имало превод на италиански език, не е много верен. Както и този, че не е имало „италиански език“. Някъде до 5-ти век жителите на Апенинския полуостров говорели предимно на латински, доста обогатен от местната реч. Малко по-късно са се намесили и диалектите на германски племена, завоювали Италия през 5-ти век. Всичко това е послужило като материал за създаване на италиански език, който именно започнал да се оформя към средата на 12-ти век. Щом няма език, няма превод. Разбира се, чуждоезични текстове достигали до италианците. Но се превеждали предимно на латински език.

Първите паметници за италианския език се отнасят към 10-ти век. Началото на 11-ти век е съставено и шеговито стихче, написано на език, преходен от народния латински към италианския. През 11-12 векове в културния живот на Италия се случват големи промени. Отваря се голяма школа, в Болоня е основан първият в Средновековна Европа университет. Тогава се появяват невиждани до тогава по количество италиански преводи. Превеждали се френските рицарски романи за крал Артур, за рицарите на Кръглата маса, за Карл Велики. В италианските обработки се появяват историите за Тристан, Ланселот, Роланд. Малко по-късно на италиански език били преведени „Етика“ и „Риторика“ на Цицерон. Вече през 13-ти век на италиански език бил направен превод на Библията, като той се смятал за един от първите преводи на тази книга в Европа.

По онова време се прославили двама италиански преводачи. Първият е Брунето Латини. Точно негови са известните италиански преводи на Цицерон. Но най-деен от италианските преводачи през 13-ти век с право казват, че е Боно Джамбони. Той предоставил възможност на италианците да се запознаят с много европейски текстове. „Езикът за него е толкова ясен и свеж, че много страници на книгите му след малки поправки може напълно да се конкурират с днешните…“

Ако до 14-ти век броят на преведените текстове бил повече от този на съставените такива на територията на Италия, то през 14-ти век ситуацията се променя. „Божествена комедия“ на Данте била преведена на всички езици в света, включително на унгарски, чувашки и дори есперанто. При това първите опити за превод датират от началото на 15-ти век.

Независимо че от тогава са минали около две столетия, съвременният преводач и до днес се сблъсква с много трудности. И сега има много италиански думи, които нямат аналог в българския език. Освен това дори и днес чист литературен италиански език може да се чуе само в централната част на Италия. По другите места хората са свикнали да използват диалектизми и просторечия. По статистика 60% от италианците предпочитат на говорят на родния си диалект, а 14% от тях въобще и не знаят литературен италиански език. Преводът от италиански се затруднява и от още една важна особеност на италианския език: в него няма среден род. Всички съществителни или са в мъжки, или са в женски род.