Ако предоставянето на преводачески услуги не предполагаше наличие у преводачите на високо ниво на езикова и културна компетентност, то програмите за автоматичен превод нямаше да имат конкуренция на пазара за преводаческите услуги. Но има – в лицето на истинските професионални преводачи.

Изкуството на превода не се изразява в примитивната замяна на думи от един език с еквивалентите им на друг език, например от английски на френски. Ако всичко беше толкова лесно, то всеки би прибягвал само до машинен превод, а програмите-преводачи безжалостно щяха да изместват живите, мислещите професионални преводачи. Но независимо от това, че днес автоматичните преводи се използват много често, те не се справят достатъчно добре с функционалните си отговорности и не могат да надминат човека по качество на превода.

Ярък пример за недостатъчната компетентност на програмите за машинен превод може да послужи автоматично изпълненият превод на статията на Лора Буш, съпругата на бившия президент на Америка. При старанията на програмите цялото име на статията зазвуча на френски като „le buisson de l aura”, тоест „храстът на Лора“. Този пример е доказателство за това, че дори и програмите за машинен превод да притежават някакъв потенциал за разпознаване на различните думи и фрази, не всяка дума може да се вкара в терминологичната им база. Програмата не е разпознала фамилията „Буш“ като собствено име и го е превела дословно на френски като „храст“. Но комичността и нелепостта на тази ситуация се изразява и с това, че на френски сленг думата „buisson” има сексуална конотация. Недостатъчно сериозно за вестникарска статия…

Тъй като съвременните програми за машинен превод не са способни да отчитат подобни лингвистични нюанси и техните ползватели не са застраховани срещу възникване на нелепи казуси и двусмислия, услугите за превод по принцип са много търсени. Преводът е съвсем не лека задача. Нека разгледаме какво представлява изкуството на превода. Първото, което ни идва наум, е занаятът. Дейността на преводача е сравнима с работата на занаятчията. Може би има хора, които се отнасят към това твърдение скептично. Мислите ли, че всички професионални преводачи са по-малко изкусни от пекарите или ковачите?

Да си представим ковача, на който му предстои да кове меч. Първо трябва да вземе парче желязо и да го нажежи до червено, за да може след това, с помощта на чук, да му придаде форма на острие. През този етап качеството и остротата на острието може да варира. Изходното парче желязо постепенно се превръща в меч, но готовото острие може лесно да се счупи. За да се избегне това, трябва да се направи още една крачка. Ковачът трябва да посипе острието с прах от въглени, за да получи стомана от желязото.

Веднага щом стоманата се втвърди, ковачът може смело да изкара своето произведение на пазара. Но купувачът може да забележи следите от прах. Едва ли Ще искате да се сдобиете с меч с недостатъчно гладно и блестящо острие. Полирането е последният етап от процеса по правенето на меч. И това изглежда доста сложно, нали?

Точно така се осъществява и преводът на текст. Първо преводачът съставя чернова. Текстът се превежда и, както в случая с меча, задачата може да се счита за изпълнена още на първия етап. Но за повишаване качеството на превода не стига „прах от въглен“ или, ако трябва да се изразим професионално (защото в Преводачи.еу работят професионални преводачи), не е достатъчно да се прочете и редактира. Трябва да се убедим, че всички мисли от изходния текст са разбрани правилно от преводача и са коректно интерпретирани в превода.

Но и това не е достатъчно за първокласен превод, който трябва да се откроява с плавност в четенето и хармоничност в звученето. Най-важната задача на преводача е да прикрие всички „следи“ от превода. Клиентът трябва да почувства, че крайният текст е уникален текст, а не „суров“ продукт от преводаческата работа. Все пак, можем ли да кажем, че мечът на великия крал Артур Екскалибур е грубо парче желязо?

Само когато преводачите изпълнят всички тези необходими действия, техните преводи ще са точно толкова наточени, колкото са мечовете, и ще постигнат своята първоначална цел. Преводачът и ковачът са много подходящ пример за сравнение. Не бива да подценяваме силата, дадена на преводача, и на това кой предоставя преводачески услуги, защото преводаческата дума може да е остра. Професионални преводачи – абсолютно изкуство!