
Проблемът с автоматичния (машинния) превод е възникнал преди повече от двадесет години. Същността му се свежда до създаването на автомата, в който постъпва текст на един естествен език (например на немски) и се получава текст на друг език (например на английски). Днес вместо споменатия апарат, се използват електронни изчисляващи машини, за които се разработват алгоритми за превод и речници.
Съвременният етап на развитие на машинния превод може да се характеризира като етап на синтактически превод на думи. Основната смислова единица е думата, а граматичните форми и редът на последователност на думите в преведения текст се определят на основата на синтактични връзки между думите в оригиналния текст. По аналогия с наложените традиции речниците за автоматичен превод се правят предимно като речници на думи (словосъчетанията в тях не са много).
В същото време в оригиналните езици думата не е единствената единица на смисъла. В тях едновременно се използват няколко нива на семантични единици (ниво морфема, ниво дума, нито словосъчетание, ниво изречение и други), при което смисълът на единиците от по-високо ниво не винаги може да бъде определен извън смисъла на единиците от по-ниско ниво (най-отчетливо това се проявява в отношенията между ниво морфема и ниво дума). Следователно и думите за автоматичен превод трябва да съдържат единици от различни нива.
Многовековният опит в общуването между народите, говорещи и пишещи на различни езици, свидетелства за това, че добрият преводач трябва не само да разбира смисъла на превеждания език, но и да владее фразеологично богатство на езика, на който се осъществява преводът. Така че ръчният превод на текстовете е по-скоро фразеологичен, отколкото превод на думи. Това трябва да се има предвид при автоматичния превод.
Качественият машинен превод на научно-техническите и деловите текстове може да бъде построен чрез използването на комплекси от речници, които включват в себе си семантичните единици от различните нива думи, словосъчетания, изречения. Водещо място трябва да заемат словосъчетанията, тъй като в текстовете наименованията на понятията най-често се изразяват със словосъчетания и значително по-рядко с отделни думи. В процеса на превод трябва да се съблюдава правилото за предпочитанията, съгласно което преди всичко трябва да се изолират и превеждат семантичните единици от по-високите нива, а към единиците от по-ниските нива да се обръща внимание след това и само в случай че няма друга възможност да се изпълни преводът.
Важно място в системите на машинен превод трябва да заема автоматизираната речникова служба, в чиято задача влиза създаването и въвеждането (допълването, коригирането). Ролята на човека в автоматизираната речникова служба се изразява в маркирането на чуждоезичните текстове с цел отделяне от тях на речникови елементи и назначаването на съответните им еквиваленти на превеждания език. Маркирането на текста може да бъде правено и от машина.
В днешно време проблемът с машинния превод не е решен изцяло. За решението му са необходими не само дълбоки теоретични изследвания, но и много експериментална работа.
Трябва да се правят големи, добре организирани научни колективи, необходима е съвременна мощна електронна изчисляваща техника с достатъчно математически (програмни) елементи за работа.
Изследванията в областта на машинния превод трябва да се отнесат към редицата на фундаменталните изследвания. Провеждането им се налага, защото това ще позволи в бъдеще да се спестят средства за превод на чуждоезични текстове и да се облекчи процесът на обмен на научно-техническа и делова информация между различните страни. Провеждането на такива изследвания е необходимо, защото това е един от най-ефективните пътища за търсене на техническо решение на редица проблеми с автоматичната обработка на информация, а нивото на развитието на средствата и методите оказва непосредствено влияние върху темпото на научно-техническия прогрес.