Трябва да различаваме буквален от дословен превод, често хората смятат, че са едно и също нещо. Дословен превод представлява предаване структурата на изречението без промяна на конструкцията и без съществена промяна на реда на думите.

В случаите, когато българско изречение има структура, аналогична на английската, и може да се използва без нарушения на граматичните норми и логическия ход на мисли, дословен превод е допустим. Трудно е да се възрази срещу такива изречения, като например: Poverty is not vice. – Бедността не е порок.; The first World War had far-reaching economic, political and social consequences in all the capitalist countries of the New World. – Първата Световна Война е имала далечни икономически, политически и социални последици във всички капиталистични страни от Новия Свят.

Друго нещо е буквалният превод, винаги водещ или до изкривяване на оригиналната мисъл, или до нарушаване на нормите в българския език. Буквален превод се основава или на външната прилика на английската дума с българската (етимологичен буквализъм), или на използването при превода на основното и най-разпространеното значение на английската дума, без да се взема под внимание значението на цялото изказване (семантичен буквализъм). Тези две разновидности са болест за начинаещите преводачи. Поддавайки се на приликата на някои английски и български думи – графични или фонетични, тези преводачи ги „разкриват“ погрешно, например: complexion – комплект вместо цвят на лицето; compositor – композитор вместо словослагател; decade – декада вместо десетилетие, lunatic – лунатик вместо ненормален.

Характерен пример за семантичен буквализъм е преводът на възгласа „Hear! Hear!“, с който често се сблъскваме в разказите за събрания и заседания – „Слушайте! Слушайте!“. Може да изложим десетки такива примери на буквален, въвеждащ в заблуда превод на това възклицание, при това дори и от трудове на висококвалифицирани преводачи!

Правилният превод на този фразеологизъм, получен от удвояването на думата, е „Правилно! Правилно!“, като към него има обяснение: възглас, който означава съгласие с говорещия.

И етимологичният, и семантичният буквализъм са еднакво недопустими, тъй като и единият, и другият изкривяват смисъла или нарушават нормите в българския език. А когато дословен превод грубо нарушава правилата в един език, той води до синтактичен буквализъм.