
На новаците в света на превода понякога не им е лесно. Освен трудностите с лексиката и граматиката, те се сблъскват и с недоразумения в отношенията си с клиентите и с проблеми в популяризирането на собствените си услуги, ако са предпочели пътя на свободната практика пред работата на щатна позиция в преводаческа агенция. А понякога се получават грешки по скоро от импулсивността на самия изпълнител.
Грешка №1: Дословно превеждане
Начинаещите преводачи често се осланят на превода дума по дума. А в крайна сметка трябва да се предаде смисълът на друг език, придържайки се към първоначалния стил. Трябва да се следи синтактическите конструкции да са заменени със съответните чуждоезични. Например при превод на арабски не е възможно да се запази българският синтаксис, иначе текстът ще звучи неестествено.
При възможност преводачът трябва да се обръща към носител на езика, за да може той да прегледа окончателния вариант на неговата работа. Така може да се избегнат очевидните недостатъци при стилистичното предаване.
Грешка №2: Преувеличаване и разкрасяване
Заради неопитността си новаците правят повече, отколкото трябва. Тъй като тепърва започват пътя си в тази професия, те се стараят да покажат най-доброто, на което са способни. Но сред професионалистите това не се „тачи“. За да може текстът да се преведе качествено, е важно да не се натоварва с „умни“ думи и сложни изречения.
Първо трябва да се разбере какво иска клиента и след това да се действа в съответствие с неговите искания. Какви са неговите желания и очаквания? Трябва да се знае за какво му е необходим преводът. Ако е за частно използване, той трябва да бъде прост. Ако е за публикуване – трябва да се следват указанията и стандартите на издателя.
Грешка №3: Избор на неверни думи
Често думите се използват в неверен контекст. Има набор от думи, които просто не е възможно да се преведат на друг език, тъй като те са пряко свързани с културните или религиозните аспекти от живота на обществото на една страна. Най-често тези понятия се предават чрез транскрипция с елементи на транслитерация.
В тази връзка е важно да отбележим, че съществителните в мъжки род в един език могат да се отнасят и до женски род на друг език и обратното, а това не винаги може да се научи по време на обучение. Например в българския език думата „кораб“ е в мъжки род, а англичаните, ако искат да подчертаят трепетното си отношение към този съд, му приписват женски род. Ако луната за испанците е съществително име в женски род, англичаните в поетичен контекст я наричат „he”. Тези тънкости безспорно са важни, за да се предпази един преводач от нелепи грешки.
Грешка №4: недостатъчно комуникативни навици
На началния етап от кариерата си преводачът може да не е добър събеседник. Недооценяването на важността на ефективната комуникация води до некачествен превод. Както е във всеки бизнес, комуникацията изгражда връзка между изпълнителя и клиента. За да се установи добро взаимно разбиране с клиента, трябва да се поддържа двустранна комуникация, да се взаимодейства на всеки етап от преводаческия процес. Когато комуникацията е добра, не би трябвало да има недоразумения.
Грешка №5: съставяне на текст в неадекватен стил
Заради недостатъчното „потапяне“ в чуждия език преводачът може да направи превод на документи, без да съблюдава стила, в който трябва да е направен този превод. Често това води до промени и в крайна сметка до изкривяване същността на текста. За да се изрази смисълът, преводачът трябва да се придържа към тона на автора на този текст. Все пак текстът на юридически документ звучи много по-различно от текста на някой филм. Над този аспект на превода трябва да се работи внимателно, ако преводачът иска да повиши професионалните си качества.