Когато решаваме математическа задача, ние винаги получаваме един от двата отговора – правилния или неправилния. С преводите работата е доста по-сложна. За да се оцени качеството на превода, се налага да се отчитат много критерии, сред които и броят на грешките, и степента на тяхната същественост, и съответствието на техническата задача. Не е чудно, че между преводачите и заявителите или пък агенциите за превод и легализация и клиентите често възникват разногласия по повод оценката на резултата от преводаческата работа.

Първото, което може да се препоръча и на двете страни в случай на възникнало разногласие, е да се сведе до минимум емоционалната и субективната част на оценката (от сорта на „Това са пълни глупости“, „Не ми харесва“ и т.н.) и да се опират само на рационалните, аргументираните доводи и обективните критерии. Обективността на оценката на писмен превод се образува от следните компоненти:

• Компетентност на оценяващите. Мнението на заявителя с икономическо образование по повод качеството на превод на техническо описание едва ли може да бъде обективно, независимо от това дали той критикува превода или го хвали. Оценяващият трябва добре да познава темата на превода, до съвършенство да знае и двата езика (превеждания и преведения) и да има достатъчно опит в преводаческата работа.
• Брой на оценяващите. Колкото повече специалисти (компетентни!) могат да дадат оценката си върху превода, толкова по-обективна ще е тя накрая. Има смисъл да се поканят поне двама експерти.
• Безпристрастност на оценяващите. Трудно е да се разчита на безпристрастност на оценката на превода от страна на колеги на изпълнителя или приятели на заявителя. И дори ако такъв експерт даде съвсем обективно заключение за качеството на изпълнената работа, ще е много трудно да се убеди опонента в достоверността на това заключение. Оптималният вариант е да се привлече трета страна.
• Ясни критерии за оценяване. Невярно преведеният термин, изкривяването на смисъла на изречението, изгубването на част от информацията при превода, пропускането на препинателен знак – всички тези грешки се третират по принцип еднозначно и при обосновани аргументи от проверяващия рядко възникват възражения. Оценяващият превода експерт, посочвайки грешката трябва да може да се съгласи на конкретни правила, норми, контексти, речникови или енциклопедични статии. Що се отнася до стилистичните грешки, те се доказват по-трудно, защото аргументът „Това звучи някак не на български“ не може да се смята за обективен оценъчен критерий.
• Проработена техническа задача за превод. Ако заявителят прилага към задачата речник с превод на отделните термини, точно той ще има решаващо значение при оценката на качеството на превода на отделни терминологични единици, дори и този превод да не съответства на общоприетия. Аналогичен подход е необходим в случай, че техническата задача предполага адаптиране на научния текст за широка аудитория от читатели – приоритет ще имат не стандартните правила за превод, а задачата, формулирана от заявителя.
• Достатъчно обем и избирателност на проверката на превода. Когато става дума за оценка на превод на десетки и даже на стотици страници, се използва методът за избирателна проверка, при който се анализират отделни фрагменти от текста. Важно е фрагментите, първо, да са достатъчно обемен свързан текст и, второ, да са избрани от различни части на превода случайно.

Колкото в по-голяма степен проведената оценка на превода съответства на гореизброените критерии, толкова по-обективен ще е крайният резултат. Най-важното е двете страни – както писменият преводач, така и заявителят – от своя страна също да запазят безпристрастност и да са готови да си признаят грешките.