Нотариална сделка с чужденец – може ли без преводач? | Преводачи ЕУ

Рано или късно всички ние се сблъскваме със ситуации, когато трябва да използваме услугите на нотариус. При това може да става дума не само за заверяване на копие на лични документи или нотариална заверка на превод, но и за удостоверения на едни или други сделки. В някои случаи страните отиват в някоя нотариална кантора, за да си гарантират при приключването на процеса на сделката допълнителна гаранция и да избегнат недоразумения за в бъдеще, а в много ситуации нотариалната заверка е задължителна по закон.

Но ако при стандартните сделки с граждани в тяхната си държава всичко е понятно, сключването на сделки с чужденци е свързано с някои допълнителни трудности, особено ако партньорът по сделката не владее достатъчно добре български език или изобщо не го знае. Как се действа в този случай?

Няма смисъл да убеждавате нотариуса, че вече сте се договорили за всичко с Вашия партньор и той знае всичко за тази сделка, което значи, че може смело да се направи заверката. Нотариусът е длъжен да се увери, че страните разбират значението и последиците от сключващата се сделка и ако има някакви съмнения, трябва да разясни всичко както трябва. За тези неща той носи сериозна правна отговорност. Затова има два варианта: да се търси нотариус, който владее свободно съответния чужд език, или да се извика независим преводач при сключването на сделката. Трябва ли да казваме, че първият вариант е практически неосъществим? Нотариус, който знае перфектно чужд език, не се открива лесно. Но дори и да се намери такъв, едва ли ще иска да поеме отговорността за превод.

Що се отнася до преводача, то степента на това колко ще бъде въвлечен в процеса зависи от вида на сделката, която ще се сключва. Ако например трябва да се удостовери сделка за покупко-продажба на апартамент, то ще трябва предварително да се преведе съответният договор, за да се запознае чужденецът с всичко, включително и с несъществените на пръв поглед детайли. Ако трябва да се завери пълномощно при нотариус, по-скоро ще е достатъчно да се направи устен превод.

Между другото, често възниква въпросът необходим ли е преводач на чужденец, който владее добре (макар и не на нивото на носител) български език? В закона няма изискване задължително да се прави превод при удостоверяване на сделка с участие на чужденец. Ключово значение тук има нивото на владеене на езика, а не гражданството на участника в сделката. Затова решението тук се взима от нотариуса. Ако по негова преценка чужденецът разбира добре смисъла на случващото се и отговаря адекватно на въпросите, няма нужда от преводач. В противен случай, без помощта на нотариален преводач, няма да стане.

Оформянето на сделката с не говорещ на български чужденец си има своите нюанси. Фактът, че нотариалното действие е извършено в присъствието на преводач, се отбелязва от нотариуса писмено. Преводачът, заедно с участниците в сделката, подписва документите. При това той поема отговорност не само за превода, но и да пази нотариална тайна. Той няма право да разгласява съдържанието на текстовете на преведените от него документи и съдържанието на беседите при нотариуса.

От преводача, не на последно място, зависи надеждността на сключената с чужденеца сделка. Ако Ви трябва качествен превод, може да се обърнете към Преводачи.еу. Ние ще Ви консултираме и ще Ви осигурим професионален устен и писмен превод.