Избор на думи при превода | Преводачи ЕУ

Всъщност, не е съвсем правилно да говорим за избор на отделна дума. В процеса на превод много рядко се налага да мислим върху предаването на отделно взета дума и да търсим българското и съответствие извън контекста. Все пак обикновено се превежда не отделна дума, а мисли, изразени не с една, а с няколко думи. Затова би било логично да смятаме за минимална „единица за превод“ не една дума, а словосъчетание или дори смислова група, изразяваща относително завършен отрязък от мисъл. Това го разбират много добре устните преводачи. И все пак, в повечето случаи преводачът е принуден, за пълноценното предаване на оригинала с всичките му стилистични и експресивни особености, да отчита всяка дума, избрана от автора за изразяване на мислите му, за да съобрази избора си на думи при превода с авторските думи.

При това голямо значение има и фактът, че основният помощник на преводача в работата му е речникът – тълковен и двуезичен. Речникът, както знаем, дава обяснение и превод на отделни думи. Казаното, разбира се, не изключва необходимостта във всеки един случай при избор на дума да се има предвид зависимостта от контекста и обстановката.

Има две категории речникови съответствия: еквивалентни и вариантни съответствия. Тъй като еквивалентът е единственото постоянно и равнозначно съответствие, то при наличието на еквивалент, преводачът всъщност няма право на избор. Но използването на еквивалента не бива да бъде „закон“. Има случаи, в които за да се избегне досадното повторение на една и съща дума или по други причини от стилистичен характер, трябва да се откаже от съществуващия еквивалент и да му намери синонимна замяна в превода.

Правилният избор на дума в превода на първо място зависи от това дали тя ще е смислово и стилистично адекватна на оригинала. Под адекватност се има предвид съответствието да не е само точно на тази превеждана дума, а и на цялата словесна общност, т.е. на контекста. Най-малкото, избраната от преводача дума трябва да съответства и на цялата обстановка на изказването.

Например, ако под съчетанието на думите „friendly relations” се има предвид взаимоотношения между държави, то това няма да са „дружески“, а „приятелски“ отношения. Тук българският език изисква по-диференциран подход към избора на дума, отколкото английския език. Наистина, и в английския го има синонимът „amicable”, но съчетанието „amicable relations“ рядко би се срещнало в английската и американската преса.