Към 2-РА ЧАСТ

Точно в такива ситуации се оказват двуезичните хора и в частност емигрантите от една страна, някои от тях в отношението си към родината и страната, в която са емигрирали, са емоционално раздвоени. Но колкото и дълбоко да е съчувствието на преводача към едната или другата страна в преговорите, той трябва предварително да се откаже от прякото или непосредственото въздействие върху изхода на тези преговори. От гледна точка на професионалната етика друго поведение би било неприлично и недопустимо. Защото дългът на лингвистичния посредник е да използва знанията си не за да подсказва на участниците в международните спорове как да си решат проблемите, а за да им помогне да си изяснят какво искат да си кажат един на друг.

За да изпълни професионалната си мисия, преводачът е длъжен да е не просто в крак с бита, политиката и философията на двете страни, но и да познава добре реалността и живота в тях. Това се отнася за онези понятия, които не съществуват и за които няма готови еквиваленти в единия език. Освен това има и много явления, при които в двете култури има словесни еквиваленти, но те означават нещо съвсем различно и се употребяват в различни контексти. Например под „идеализъм“ българският оратор обикновено има предвид философия, която се противопоставя на материализма, а американецът има предвид приоритет на високи идеали над практичните съображения.

Запазването на контекста на българската култура в английския език например кара добрия преводач да изяснява и съпоставя много широк спектър от живота на двете страни – от най-дребните до най-обширните сфери на обществената дейност. Оказва се, че българската лимонада не е същото нещо, което е lemonade в Америка, където това не е газирана напитка, а обикновена вода, в която се добавят лимонов сок и захар. За жителите на България „общественият живот“ предполага различни видове гражданска и държавна дейност, докато в Америка social life означава всякакви отношения с хора, включително посещения на платени курсове, театри и ресторанти. Българският израз „обществена работа“ се различава много от американското social work, което означава помощ за нямащите, обикновено заплащана от местните власти.

Сред особеностите на българската култура са също учрежденията и услугите, за които няма безупречни аналози на английски и които предизвикват нуждата да се търсят заобиколни пътища за превод. Но това понякога дава на синхронния преводач възможност не само да удължава, но и да съкращава фразите. За да се предаде смисълът на изречението „Те решиха да се оженят и тръгнаха към Агенцията по вписванията“, вместо Registration Bureau Palace of Weddings да се изрази същността на дейността: They took out a marriage license; They signed the register или просто They got married.

От само себе си се разбира, че не всяко специфично нещо в българската култура подлежи задължително на педантично обяснение. „Той получи ваучер за къща за отдих“ – “He got a voucher for his vacation trip/center”. Rest home в Америка изглежда като „дом за стари хора или за болни“, като „скъпо заведение за хора, които възстановяват силите си след продължително боледуване“. Когато времето на симултанния преводач е малко, а да съкрати думата е по-безопасно, отколкото да каже нещо излишно, той може да каже просто: „He went off on vacation.“. Ако английският вариант на изречението „Ние бяхме дълго на опашката за апартамент“ бъде „We stood on line for a long time for an apartment“, слушателите биха останали с впечатлението, че някой дълго време е стоял навън да чака на опашка да получи апартамент. Адекватен превод тук би бил, разбира се: „For a long time were on a waiting list“.

Без достоверен и навременен анализ на реалността няма как да се интерпретира тя бързо на друг език. Жена, която казва „Имаме две стаи и обща кухня със съседите.“, в никакъв случай няма предвид common kitchen. В противен случай ще се получи много двусмислена фраза, тъй като common може да означава „прост, вулгарен“. На английски това трябва да се изрази по друг начин: We share the kitchen with the other people in our communal apartment.

„Съседите“ също е не е приятел на преводача, тъй като за английско-говорещите думата neighbors означава хора, които живеят не в различни стаи и в един дом, а в различни домове, които се намират близо един до друг.