Превод на култури – част 3
Когато си имаме работа с текстове с „отвъдморски“ произход, рядко се замисляме доколко преводът е съотнесен с първоизточника си. Свикнали сме да смятаме, че преводът по нищо не се различава от източника и между първоначалния и преведения материал можем смело да поставим знак за равенство. Но лингвистите са убедени, че преводът, дори и да е изпълнен от авторитетна преводаческа агенция, никога не може да е абсолютно идентичен с оригинала и всичко, на което може да разчита преводачът, е еквивалентността.
Под еквивалентност в преводачеството се разбира еднаквостта на смисъла в първоначалния и преведения текст. Намирането на тази еднаквост решава фундаменталната задача на превода. Текстовете на двата езика трябва минимум да носят еднаква информация, а в идеалния случай – да имат стилистическо единство и еднаква оценъчно-емоционална съставна.
Разбира се, в устната реч и при писането нивото на постигната еквивалентност на превода не е едно и също. Писменият превод позволява да постигнем максимална еквивалентност, ако преводачът е достатъчно компетентен и разполага с време и ресурси за качествена работа. Но степента на съвпадение ще зависи не само от изкусността на преводача (макар че зависи предимно от нея), но и от езиковите двойки, вида на текста (по-лесно е да се постигне еквивалентност в естествено-научния текст, отколкото в художествения), интервала от време между създаването на оригинала и превода (понякога този интервал може да е и 2 века) и редица други фактори.
Устният превод поставя големи ограничения на преводача. Тук често се игнорират нюансите (например дългото изброяване, несъществените забележки, уводните думи), особеностите на речта на говорещия (думи-паразити, просторечия и други), емоционалният компонент. Освен това в режима на синхронен превод преводачът трябва да „сплесква“ своята реч, за да не излиза от режима на паралелното говорене с оратора, а това значи, че е просто неизбежно еквивалентността да не се изгуби частично.
Най-трънливият път е този на преводачите на художествената проза и поезия. Много съвсем отричат възможността за превод на литературните текстове без да се изгуби художествената ценност на първоизточника и без да се получи ново, самостоятелно художествено произведение.
Това, че не винаги може безупречно да се предадат всички нюанси на смисъла на фразите и изказванията, не е всичко. Даже и при съпоставянето на отделни думи не може винаги да говорим за абсолютна идентичност на превода. В различните езици и култури една и съща дума може да има различни оттенъци на значението, а също и различни емоционални и оценъчни компоненти или, както казват лингвистите, различна конотация. В лингвистиката има такова понятие, като езикова лакуна (празнота) – това е липса в езика на дума, която обозначава някакво понятие. Например в много европейски езици няма дума „денонощие“ – този период от време се описва със словосъчетанията „ден и нощ“ или „24 часа“. Срещат се и много по-сложни за възприемане и превод лакуни, когато за точния превод на една дума тя опише и поясни подробно.
И все пак теоретиците все още спорят за възможността за постигането на еквивалентност в превода, практиците продължават да се трудят усърдно, свързвайки с всеки отделен превод различните езици и култури. И колкото по-голяма е степента на майсторство на преводача, толкова повече се приближава преведеният текст до първоизточника си. Ето защо е толкова важно да се доверяваме само на професионалисти.
Related posts
