Живеем в епохата на глобализацията. Под този термин обикновено се разбира интеграцията на икономическите, политическите и културните системи в мащаба на цялото земно кълбо. Хората, където и да живеят те, усещат по-здрава връзка един с друг, информационните и финансовите потоци станаха по-свободни, продуктите и услугите, произведени в едната част на света, са достъпни във всички останали части.

Професията преводач, както никоя друга, се оказа подложена на промените в резултат на стремителното развитие на глобализацията, при това за добро. Разстоянията и националните граници се размиват, а многоезичието остава. Индустрията на превода стана част от системата за международни връзки, развитието на които, вследствие на глобализацията, се случва много бързо в последните години. Според Канадската асоциация на преводачите световният пазар за превод расте с 15-25% на година. Може би това е прекалено оптимистична оценка, при тях, при канадците, преводите между две държави заемат три четвърти от целия обем преводи, това е особен случай, но във всеки случай този ръст едва ли е по-малко от 10%. Особено бързо расте пазарът за технически превод, където ежегодният прираст се оценява на 30%. При това обаче на международния пазар за превод се появиха и някои нови проблеми, свързани с включването на повече хора в сферата на преводаческите услуги, при това такива, които по-рано не са си и помисляли за преводаческата дейност.

От всичко видове дейности професията преводач се е вляла най-естествено в съвременната схема на международно общуване и обмяна на информация, чиято основа е глобалната интернет мрежа. Няма да обясняваме огромните ползи на интернет за преводача като универсален технически инструмент тук, писано и говорено е по тази тема вече доста. Ще се спрем на деловата страна на този въпрос.

За преводачите интернет е, преди всичко, уникална възможност да излязат на световния пазар. Преводачите със стаж помнят в какви условия са можели да работят в рамките на България: или на щат в някоя голяма организация, включително и като част от екипа на агенция за преводи, или не работят по специалността си, а с преводи, както се казва, си изкарват допълнително, като правят преводи за случайно намерени клиенти, приятели и познати (тук ще подчертаем, че в този материал ще говорим предимно за технически преводачи, преводачите на литературни произведения са съвсем друга тема).

В първият случай преводачът се е трудил, като е получил фиксирано (не много високо) заплащане, не свързано с количеството и качеството на направения превод, превеждал е всичко, каквото му дадат, и не е имал никаква възможност и стимули за кариерно и професионално развитие. Във втория случай не се е налагало да се говори за професионална дейност на сериозно. Свободни преводачи или „freelancers” са се срещали толкова рядко, колкото и домашните питони. Тези преводачи за започнали да се появяват в края на 80-те години на миналото столетие, но веднага са се сблъскали с проблеми относно търсенето на клиенти. Как е можело да се рекламираш при липса на средства за електронна информация? Едва ли не единственият начин били обявите в местните вестници, а имайки предвид ниските тиражи на изданията, процентът на „попаденията“ е бил изключително нисък. А да се работи извън границите на собствения район (град) е било практически невъзможно.

Освен това, за да получиш заявка и да издадеш преводи, е трябвало по принцип да си взаимодействаш физически с клиентите, тоест да ги приемаш в някакъв офис или да пътуваш до тях, за да получиш оригинала и да предадеш изпълнения превод. Ето защо появата и развитието на интернет е станало за преводачите наистина манна небесна.

Ситуацията с появата на интернет се е променила кардинално. Пред преводача изведнъж се отворил целия свят. И не само в този смисъл, че информацията отвсякъде е станала достъпна, но, най-важното, защото се е появила възможност преводачът да предлага услугите си и да получава заявки. Плодът от труда на преводача е чист интелектуален продукт, който се цифровизира лесно и още по-лесно се предава чрез средствата за информационна свързаност. Тоест можем да кажем, че за преводача и потенциалния клиент не съществува вече понятието „разстояния“ във физическия смисъл на тази дума.

Промените, които настъпиха в професията на преводачите, са толкова колосални, че всички последици от това днес едва ли могат да се изчислят. Очевидно е най-важното: ролята на свободните преводачи става основна. Глобализацията не е засегнала щатните преводачи и по никакъв начин не се е отразила на дейността им, но свободните преводачи са получили възможност, от една страна, да предлагат услугите си в глобален мащаб и, от друга страна, да работят в рамките на специализацията си, а не да се захващат с каквато и да е попаднала им работа. Все пак напомняме, тук става дума преди всичко за технически превод.