„Една глава е добре, но две са по-добре“ – гласи пословицата. Но как стоят нещата, ако главите са със съвършено различен темперамент, подход към работата и стил? Няма ли да се получи от двама или повече преводача „напред-назад“? Може ли да работи екип от преводачи над един проект, без да се понижи качеството?

Спецификата на преводаческата работа се изразява в това, че накрая се получава уникален продукт, който носи отпечатъка на личността на самия преводач. Особено това се отнася до художествените и публицистичните текстове. Ако Ви се е случвало да четете една и съща книга, стихотворение или разказ с различни преводи, лесно ще можете да кажете кой Ви харесва повече. С други думи, много неща зависят от индивидуалността, ако не и всичко.

Въпреки това дори над такива шедьоври като „Сътворението на Адам“ Микеланджело не е работел сам, а заедно с ученици и помощници. Той им е възлагал да правят фона и някои незначителни, от гледна точка на майсторството, детайли. Този модел напълно може да бъде приет от преводачите: ръководителят на проекта ще е този, който най-добре се ориентира в дадената тема или просто ще е най-опитният. Той ще остави по-малко сложните части на превода на помощниците си, а след това ще редактира целия превод, за да го направи стилистически едно цяло. Така може да се спести време и да се достигне високо качество.

По-сложно е да се постигне консенсус, когато в един екип от преводачи няма определена йерархия. Такова „равно“ сътрудничество може да бъде успешно само ако преводачите са прекрасни дипломати, способни да предлагат и да приемат компромиси. Когато работата е свързана с пари, отношенията подчинен-началник са лесни, но когато преводачите работят над проект доброволно, всичко се усложнява. Но има безусловни плюсове, основният от които е контролът. Това, което не забелязва един, може да забележи друг. Обсъждането на вариантите от равноправни членове на екипа може да е изключително продуктивно.

Има и други видове екипен превод, така нареченият „групов превод“. В интернет има няколко ресурса, които се ползват много ефективно за създаване на субтитри за сериали например. За това текстът се разделя на редове, след което всеки ред може да се преведе от всеки участник в проекта. Скоростта на такъв превод е просто космическа: 40 минути филм, пълен с диалози, се превежда целия от английски за половин час. Тук страда най-вече качеството: имената на един и същи герои и географските названия имат по 3-4 варианта в един диалог, чести са и очевидните грешки, които допускат новаците. И все пак, тези преводи се търсят много от хора, които не искат да чакат официалния превод на книгата или сериала. Наистина, за пари не може и дума да става тук, поне не и за преводачите.

Както и във всяка друга професия, във всички видове дейност екипната работа над преводите съвсем добре може да съществува. Основното правило е да се състави екип, вземайки предвид индивидуалностите, опита, специализациите, образованието, темпераментите и дори възрастта на участниците. Ако групата се сработи и участниците започнат да се допълват един друг, резултатът ще бъде налице много скоро.

Проектните групи обикновено се състоят от преводач, редактор на информацията (научен редактор или специалист в тясна сфера) и литературен редактор. Всички те владеят езика на оригинала. Първият изпълнява основния превод, вторият следи да коректността на термините, третият за грамотността, стилистичните и литературните норми.

За клиента ще излезе по-скъпо да заплати труда на целия екип, отколкото да си наеме преводач. Но когато времето е по-ценно от парите, а обемът е голям, работната група е за предпочитане.