На любителите на филми, които дори и малко да знаят чужд език, може би им се е налагало да обръщат внимание на срещащите се несъответствия в имената на филмите и техните преводи на български език. Много са заглавията, които са ни удивлявали колко много се различават българските преводи от оригиналните заглавия на филмите. И няма как да обвиним преводача, че е допуснат грешка, защото несъответствията в името и превода са прекалено големи. Коя тогава е причината за тази преводаческа креативност и винаги ли тя е уместна и оправдана?
Преди всичко е важно да разберем, че заглавията на филмите (а и самите филми) не толкова и не само се превеждат, а се локализират, адаптират се към местния зрител. Над превода на имената на кинолентите работят не преводачи, а цял екип от PR-специалисти, рекламодатели, маркетинг специалисти, продуценти и други сътрудници във филмовите компании. Точно филмовите компании решават с какво име чуждестранният филм ще стане известен за българските зрители. Логиката на превода при това се определя от редица фактори.
Първо, оригиналното заглавие на кинофилма може да е построено от игра на думи или да предполага някакви конкретни асоциации у носителя на езика. Точният превод в този случай просто ще е безсмислен. За пример можем да дадем филма „Identity Thief” (в превод от английски „похитител на самоличността“), който се появи в България с името „Самоличност на аванта“. В английския вариант има асоциирана връзка с ID – персонални данни на американските граждани, които главната героиня похищава заради личните си интереси. В България няма такова понятие като ID, а това значи, че би било много трудно да се запази тази асоциативна връзка в името на филма.
Второ, българските филмови компании се стремят да отразят в заглавията общата тематика и жанр на филма, без да заблуждават зрителя. От тук от лаконичните фрази се появяват уточняващи описания.
Трето, немаловажна (ако не и решаваща) роля при избора на заглавие играе търговският компонент. Всеки маркетинг специалист знае, че името до голяма степен може да предопредели съдбата на продукта на пазара. Продуктите на киноиндустрията не са изключение. Задачата на филмовите компании е да осигурят успех на филма на местния пазар, затова заглавието трябва да е примамливо, атрактивно и интересно дотолкова, че на зрителя да му се прииска да иде на кино или да си включи телевизора, за да гледа филма. Точността на превода в при тези обстоятелства отива на втори план.
Много са критиците към този творчески подход към превода на имената на филмите. Много от тях смятат някои от преводите за неловки, несъответстващи със съдържанието на филма, прекалено неудачни имена и липса на креативен вкус у някои автори. Обвиняват филмовите компании в изкривяване на художествения замисъл на режисьора, който има изключителното право той да определя името на своята „рожба“. Но филмовият бизнес продължава да живее според своите собствени закони, а това означава, че в бъдеще ни чакат нови изненади от киноиндустрията.