
„Сега говорителят се пошегува, посмейте се, моля“ – не всички устни преводачи се решават да произнесат тази фраза на глас, но навярно много от тях поне веднъж са си мечтали за това. Преводачите се страхуват от ораторите-шегаджии повече отколкото от най-мрачните и придирчиви говорители. Защо е толкова трудно да се преведе хуморът, при това не само в режим на устен превод, но и в писмените текстове, когато има достатъчно време за обмисляне на добра формулировка?
Културните алюзии
Един от проблемите на превода е свързан с неговото тясно преплитане с местната култура, история, текущи политически и обществени събития. Примерите са в изобилие във всички култури. На преводача му се налага да избира: или да преведе шегата „в чист вид“, рискувайки да остане неразбран от по-голямата част от аудиторията, или да натовари превода с поясняващи забележки или при устна реч – с коментари. Да си признаем, че при такъв подход хумористичният ефект едва ли ще се запази в първоначалния си вид.
Особеностите на манталитета
Хуморът на различните народи има своя специфика. Знаем, че английският хумор е по-тънък, американският е по-праволинеен, немският е грубоват и откровен. Англичаните са склонни към самоиронизиране, немците пък изобщо не обичат иронията като форма на хумора. Всички най-неловки конфузии при общуването с представителите на друг народ възникват по принцип точно при опит да „се разтопят ледовете“ с шега – това, което ще разтопи българина или американеца може да се окаже обидно за представителите на азиатската култура. Истинските трудности дебнат рекламодателите на международно ниво – рядка реклама, която съдържа елементи на хумор, може да се преведе на друг език само от преводаческа агенция. Често за да се запаси хумористичната част, без да се загуби хумористичният ефект, се налага коренно преработване на рекламния сюжет.
Игра на думи
Каламбурите и особеностите на произношението често са основата на шегата. Този хумор е истинско изпитание за преводача. Ако играта на думи може да се преведе с аналогична игра на думи, това е истински късмет, но това се случва твърде рядко. Трудно се предават на друг език и особеностите на произношението, свързани с акцента или диалекта и предназначени да създадат хумористичен ефект. Тук също по принцип няма как да се размине без допълнителни разяснения и коментари.
Е, възможно ли е точно да се преведе хуморът, или трябва да се примирим, че много комични нюанси и смисли са неразделно свързани с езика и културата, които са ги породили? Много специалисти са убедени, че истинските професионалисти в своята сфера могат да се справят с тази трудна задача. Както и в случая с художествения превод, е важно преводачът много точно да разбира мисълта и емоционалната настройка на автора и да подбере подходящи инструменти за изразяване на тази мисъл и емоция от другия език. Ако преводачът се смее на оригинала, той има шанс да предаде хумора чрез средствата на другия език.