Арабският език е един от най-загадъчните на Земята. На него са създавали произведенията си най-големите учени и мислители на средновековния Изток: Абу ал Фарадж (сирийски учен, автор на трактати по медицина, история, философия), Абу Али Хюсеин (учен-енциклопедист), Омар Хаям ( голям персийски поет). На този език е написана една от най-вълшебните книги на древността – „Приказки от хиляда и една нощ“. Науката превод дошла на арабска земя доста рано: някои чуждоезични ръкописи датират от 7-ми век. Но разцветът на преводаческата дейност е през 8-13 векове. Колкото и да е странно, най-важната книга за мюсюлманите – Коранът – в онези далечни времена се превеждала доста рядко.

Работата е там, че на мюсюлманите им било забранено да четат свещената книга на който и да друг език, освен на арабски. Наистина, някои авантюристи все пак решили да поемат риск. Знае се например, че в Северна Африка един от местните управници, превеждайки от арабски език Корана, след известно време на основата на исляма създал своя религия и се провъзгласил за „пророк“.

Едва през 12-ти век на свещената книга на мюсюлманите започва да се изпълнява превод от арабски на европейски езици, първи от които е латинският. С тази трудна задача се заел цял щат от преводачи. През 1547 година Коранът имал вече превод на италиански език. А пред 1649 година преводачът от арабски език А. Дю Рие изпълнил превод на френски език. В Русия пък преводът на Корана се осъществил по заповед на самия Петър I. През 1716 година той заповядал на известния културен деец по онова време Петър Посников да преведе Корана от арабски на руски език. Но този превод бил далеч от оригинала. Втори с тази задача се захванал руският литератор Михаил Верьовкин. Точно този превод привлякъл вниманието на Александър Сергеевич Пушкин и го вдъхновил да напише знаменитото „Имитация на Корана“.

До наше време са достигнали само откъслечни сведения за съдбата на арабските преводачи от 12-ти век. Знае се, че почти всички първи преводачи на арабски език били имигранти от Сирия и Иран – в тези страни науката за превод е със стари традиции. Обикновено те се занимавали с лечебна практика, а паралелно изпълнявали превод от гръцки език на арабски на трудове по медицина, алхимия и философия.

Знае се, че силните на деня покровителствали преводачите. През 830 година халиф ал Мамун оборудвал посолството с богатата и просветена Византия. Заедно с многобройните дарове участниците в експедицията донесли и много книги по астрономия, география и музика. За да се запознае арабският народ със съдържанието на трудовете, под покровителството на великия халиф ал-Мамун бил основан „Дом на Мъдростта“ – първото в арабския свят бюро за преводи. Тук се съхранявали ръкописите, превеждали се и се преписвали. С течение на времето тук били събрани около 40 хиляди ръкописа на арабски, гръцки, сирийски, персийски, китайски, индийски и други езици. Първи станал глава на това преводаческо бюро известният вече по онова време преводач Яхя ибн Масавейх, който знаел освен арабски език и сирийски и малко гръцки.

През 9-ти век преводачи от арабски език били доста състоятелни хора. До наши дни е достигнало предание, че халиф ал-Мамун платил на преводача Хунейн ибн Исхак толкова злато, колкото тежали преведените от него съчинения (а те били повече от 150). На него следващият халиф отделил три стаи в двореца си и му осигурил всичко необходимо, включително и преписвачи. Синовете на Мусса ибн Шакир харчели месечно по 500 динара да плащат за работата на преводачите от арабски. Учените и преводачите получавали земя, домове, книги, добитък. Но ако преводачът не бил под крилото на някое високопоставено лице, той живеел доста бедно. Наистина, по-голямата част от преводачите с арабски език работели не заради материалната изгода, а преди всичко заради просвещението.

Разбира се, за масово разпространение на преводите от арабски език в света не може да става дума. Обикновено преводите се поръчвали от високопоставени лица за собствено ползване. Преписани в няколко екземпляра, те се превръщали в скъпоценност за този, който ги е заявил, и се съхранявали в частни библиотеки. Да, преводите, направени в „Дома на Мъдростта“ се разпространявали по цялата арабска земя.

Човекът е истината в света, венец.

Това не го знае всеки, а само мъдрец.

Омар Хаям (персийски поет)