
Ако вникнем в образа на устния преводач, вероятно ще видим позитивен, енергичен човек с широк кръг от интереси, много ерудиран, с добро чувство за хумор и много познати, приятели и колеги. В „компанията си“ преводачите могат с часове да разказват за интересни случаи и куриозни ситуации от личния си опит, за необикновени места, на които са попадали, за именити клиенти, за перипетиите в професионалния им път и за бъдещите им перспективи.
Но на определен етап преводачите, както и представителите на редица други професии, рискуват да се сблъскат с такова явление като Burn out. За пръв път този термин бил въведен от психолозите още през 1970 година, но самото явление е съществувало и ще съществува толкова, колкото ще съществува и съвременната цивилизация, а това е свързано както с особеностите на човешката психика, така и с динамичността на заобикалящия ни свят.
Професионалното прегряване може да се прояви в неприсъща за човека затвореност, откъсване от случващото се или обратното – в активни оплаквания от работата, клиентите, колегите, обстоятелствата. Приятелските одобрения и съвети в такива случай няма с нищо да помогнат – човекът зацикля на проблема си, губи способността си да преценява ситуацията обективно, изпада в апатия. За разлика от съвременните проблеми и трудности, които се случват на всички, симптомите на професионалното прегряване се запазват дълги месеци, даже и години.
Каква е причината за подобно емоционално-психическо изгаряне в преводаческата професия? До голяма степен това зависи от пола, възрастта и способностите на работа на преводача. При мъжете признаците на Burn out се срещат по-често, отколкото при жените-преводачи. Често професионалната криза се дължи на кризата на средната възраст, като я влошава. Една от причините за прегаряне може да е свързана с липсата на растеж в кариерата в професията на преводачите.
Ако преводачът не реши да се пренасочи професионално, той остава преводач и на 30, и на 60 години. Ако специалистът много години се занимава с устни преводи в една и съща компания, той може да се измори от еднообразието на работата си, ако пък преводачът дълги години е фрилансър (на свободна практика), стресовият фактор е нестабилността и неувереността в утрешния ден. Прегарянето може да възникне и заради постоянна преумора, ненормиран работен график, недоспиване, с което често се сблъскват преводачите.
Не винаги може да се излезе от такова състояние без компетентна медицинска помощ. По-ефективно е да не се допуска възникването на симптомите на Burn out, отколкото да се борим с последиците от това състояние. При проява на професионална криза трябва да разберем депресивното състояние дали е предизвикано от временни проблеми на работа, или става дума за отношението към работата като цяло. Може би е добре да разгледаме варианта да сменим работодателя или областта на специализиране (други видове превод например). Паралелно с това трябва да нормализираме дневния и хранителния си режим, да си организираме пълноценна почивка през уикенда, да излизаме по-често навън и да си осигурим достатъчно физическо натоварване.
И накрая, преводачът винаги трябва да помни какво точно го вдъхновява и въодушевява в собствената му професия, да не забравя за онези сфери от живота си, които могат да го подхранват със сили и енергия за работа. Хармоничният живот, в който има място и за любимата работа, и за пълноценен отдих, е най-добрата профилактика срещу професионалното прегаряне.