Превод на култури – част 3
Представете си, че отивате в някоя агенция за превод и легализация и мениджърът (който е жена) Ви казва: „Вече намерихме преводач за Вас!“. Какъв образ виждате – мъж или жена? Може би си мислите „Е, с моя документ би се справил само мъж“ или „Това си е чисто женски текст“? А правилно ли е да се казва „преводачка“, замисляли ли сте се някога? И не Ви ли се струва, че жените-преводачи са повече от мъжете?
И как обикновено хората си представят преводача? „Ами, никак! Хората просто не се замислят за това, за тях това е някакво безполово същество, което владее езици на професионално ниво.“ – такива са резултатите на проведено изследване.
Вторият извод от това изследване е, че възприемането за пола на преводача зависи от културата и страните. Например при представителите на САЩ, Германия, Италия и Австралия думата „преводач“ се асоциира повече с жена, а при читателите от Бразилия – с мъж. Любопитното е, че е измерено дори и времето за отговор на поставения въпрос и се оказало, че бразилците, избирайки „мъж“, мислели най-много! Явно са се съмнявали…
Третият извод се изразява в това, че и мъжете, и жените смятат, че представителките на слабия пол като преводачи все пак са по-добри: жените са гласували за себеподобните си със 70.8%, а мъжете с още повече – 80.3%!
Анкетираните били разделени на възрастови групи, но и тук резултатът не бил по-различен: отново като преводачи асоциирали жените.
Резултатът от изследването (по принцип обективно, но явно – феминистко) се свежда до това, че по принцип никой не се замисля какъв пол е преводачът, но ако попитаме някого конкретно, ако го накараме да се замисли, то той ще избере преводач-жена. Давайте, дами!
Между другото, за преводачите-жени. По-рано различавали преводачите по пол както лекарите – по глаголното окончание – „преводачът изпълнила работата“/“преводачът направил превода навреме“. Днес много хора използват думата „преводачка“, но повече все пак в бита – в речниците и професионалните издания използват думата „преводач“ независимо от пола.
И клиентите, и самите преводачи отдавна спорят за това кой е по-добър, а ясен отговор (и изобщо има ли такъв?) все още няма. Но има специална дисциплина – джендърна лингвистика, която се занимава доста с този въпрос. Това е относително младо направление в лингвистиката, което НЕ отговаря на въпроса кой е по-добър – преводачът-мъж или преводачът-жена, а отговаря на въпроса какви са особеностите при превода на едните и на другите.
Ще се опитаме да отговорим накратко на този въпрос, опирайки се на проведените изследвания и на личния си опит.
И така, жените свързват по-добре емоционалните и конкретните значения и по-добре виждат различните оттенъци на смисъла на една или друга дума, което им помага да правят потресаващи художествени преводи. На жените-устни преводачи им е по-лесно, отколкото на мъжете, да се ориентират в сложна ситуация благодарение на гъвкавия им ум. А и, разбира се, с работата, която изисква емоционална отдаденост, представителните на красивия пол се справят по принцип по-добре от мъжете.
А мъжете? Те обикновено разделят чувствените и интелектуалните разбирания, затова в превода се стремят към конкретност, опростявайки и „подреждайки“ смисъла. Ако има няколко варианта на превода, те ще се опитат да изберат максимално близкия и правилния, благодарение на което на тях много повече им се отдават техническите преводи. Преводачите от мъжки пол към устния превод обикновено се отнасят по-спокойно: при тях концентрацията и издръжливостта е по-добра, отколкото при жените.
На страната на мъжете са били и в Съветския Съюз, когато е имало стереотип „преводът не е женска работа“. Тогава професията на преводача е била стратегически важна, тъй като нейните представители са имали достъп до „другия свят“, до другите държави, което в определен смисъл ги е доближавало до шпионажа. Затова в преводаческите университети дълго време са предпочитали именно мъжете, особено по време на война.
Днес всеки има различно мнение по този въпрос: някои смятат, че на жените преводите им се отдават по-добре, други са на принципа, че документите трябва да се превеждат от мъже, а някои разумно предполагат, че изобщо няма значение кой изпълнява превода – важното е да е изпълнен качествено!
Все пак, съгласете се, че представителите и на двата пола могат да са еднакво успешни в професията. Тук всичко зависи от сферата на знанията им и от спецификата на работата.
Related posts
