Много хора си мислят, че на човек, който владее безупречно чуждестранен език, му е предначертано да стане истински преводач. Докато не приключат с ученето, преводачите практически не се сблъскват с чуждия език, с който работят, затова те често допускат писмени и говорни грешки.

От друга страна, има хора, които говорят на един или дори на няколко чужди езика не по-зле от носителите на тези езици, а не могат да се справят с превода на някой много лесен текст. За писмените преводачи (не ги бъркайте с устните!) активното използване на чужд език не е задължително изискване, и все пак, дори пасивно да владее чужд език, преводачът трябва да е в крак с всички нюанси. Грешното тълкуване на смисъла на изходния текст и изпускането на важните детайли е непростимо за един истински преводач. Той трябва да разпределя правилно езиковите слоеве, да разбира и да превежда правилно разговорните изрази, диалектните думи, а също и историческите термини.

Езикът на един или друг народ е едно статично и изолирано явление. Езикът е дълбоко вплетен в исторически и културни връзки. Следователно съвършеното разбиране на всички тези връзки е едно от основните изисквания, за да сте истински преводач. Вие трябва да сте запознати с всички културни реалии, начини на мислене и исторически събития, на основата на които се базира съвременният език.

Всичко това се отнася и за родния език, наистина, тук пасивното разбиране се променя в активно владеене. Човек, който се стреми да стане истински преводач, трябва да владее родния си език. И да го владее до съвършенство. Не е трудно да се разобличи посредственият и лошият преводач: основната му грешка е, че той не може да избяга от структурата на изходното изречение. При превод този специалист използва формулировки, които никога не би използвал, ако съставя текст на родния си език. Освен това е трудно да се нарече един преводач добър,  ако се отклонява от класическите правила за четене и произнасяне, опирайки се на грешките, разпространени в съвременните средства за масова информация. Тоест преводачът трябва да знае идеално родния си език във всеки един аспект: граматиката и в тесния, и в широкия смисъл, лексиката, разговорния език, езиковите нива и т.н. С други думи, един истински преводач трябва да разбира „организма“ на езика. А и, разбира се, трябва да може да се ориентира свободно в културата, в която се развива родният език, и в съответната езикова среда. Във всеки случай, всеобхватните екстралингвистични знания са задължително изискване към всеки преводач.

Информираността в областта на езика и културата са алфа-та и омега-та на качествената работа. Тук ще посочим и необходимостта от знания, придобити в процеса на изучаване на някоя специална сфера. Но ще уточним: човек, който има обширен запас от технически знания, но не знае културата и езика, никога няма да стане истински преводач. Знанията няма да помогнат на преводача, ако той не може да ги използва умело. Още едно качество на добрия преводач е да е готов да усвоява оперативно новите области от знания и постоянно да работи над тяхното развитие. Но когато става дума за нови сфери на специализация, това не значи, че днес преводачът трябва да се посвети, да речем, на юриспруденцията, утре – на медицината, другиден – на машиностроенето.

С този подход едва ли може да се разчита на репутацията на професионалиста. Но всяка от тези сфери се състои от многобройни раздели и в тази връзка преводачът не е длъжен да използва неактуална информация. Все пак на фона на техническите нововъведения животът ни се променя бързо. Например в сферата на информационните технологии постоянно навлизат нови разработки, създават се нови техники, обсъждат се нови теми. Разбира се, първоначално ни се струва трудно да прескочим от света на езика в света на техниката, икономиката или медицината. Но този, който се страхува да усвоява новите неща, е по-добре да забрави за професията преводач. Онзи, който наистина има призвание да стане истински преводач, е в изгодна позиция: ако човек владее родния си език така, както описахме по-горе, тоест знае и разбира механизмите, принципите на функционирането и законите на езика, той по принцип има добри аналитични способности, които ще са му от полза при усвояването на ново ниво.

Необходимостта от обширни езикови и специални знания е това, което се подразбира всеки път, когато стане дума за технически превод, независимо, че всекиго тълкува по свой собствен начин. Но има моменти, на които често не се обръща внимание. Например: този, който иска да стане професионален преводач, трябва да е майстор на перото и словото. Техническите преводачи също ежедневно работят с документи, чието качество не е от най-доброто. Фактическите, стилистичните грешки, грешките в построяването на изречения, които пъстрят изходния текст, са разпространено явление. Случва се оригиналът да има стилистични особености, неприемливи за целевата аудитория. Като пример за това нещо можем да дадем нахалният подчертано „шеговит“ тон и многобройните повторения в американските текстове. Авторът, който очаква от немскоговоряща аудитория адекватна реакция, не бива да се учудва, ако читателите му се почувстват объркани, а преводачът – при което с основание – бъде упрекнат в непрофесионализъм.

При превод най-малко на половината от специализираните текстове преводачът трябва да направи многобройни трансформации – пренареждане, премахване и добавяне – за да достигне автентичност и лекота при четене на юридически превод. Такова майсторство се очаква предимно от тези, които работят с рекламни текстове, защото при техния превод се запазва само основният мотив на изходния текст, който ще звучи абсолютно различно на езика на превода.

Не искате да губите скъпоценно време в търсене на най-приемливия вариант за превод на една или друга дума? В този случай забравете, че ще станете истински преводач. Когато изпълнява заявка, преводачът провежда изследователска дейност, за която отива много повече време, отколкото за самия превод. Речниците също са много, като песъчинките в морето са, но те покриват само част от активно използваната лексика. Често се налага надлъж и нашир да се проучват мулти-езикови уеб сайтове, за да се открие подходяща формулировка. И истинският преводач ще се успокои едва тогава, когато намери точния вариант за превод дори на най-късата дума. И няма значение, че се е наложило да си изгуби времето в търсене цял ден.

Следващото условие за един истински преводач – готовност за повишаване на квалификацията и професионалното си развитие, тоест преводачът трябва да разбира от техниката и теорията на превода, а също и от работната среда. Безспорно, това изискване е задължително за всеки представител на всяка професия, но преводачеството е такава сфера на дейност, която се изпуска най-лесно. По принцип хората, които се въртят в културно-ориентираните и интелектуалните кръгове, нямат голямо желание да усвояват техническата сфера или да се посветят на практически разработки. Особено ако подобно повишаване на квалификацията излиза от рамките на и без това ограниченото време, с което разполага преводачът-фрийлансър. Но това е едно от условията за развитие.

И, накрая, последното, но не по-малко значимо качество на добрия преводач е умението да оценява способностите и възможностите си. Това всъщност е дори най-важното от всичко, защото е свързано с психологическия аспект, без който нито един човек няма шансове да стане истински преводач.