До сега засегнахме теория на превода, но от един по-друг ъгъл. Този раздел на превода изследва какво се случва в главата на човек по време на превод от един език на друг. Хайде да разберем какво е теория на превода.
Теорията възниква, когато възниква необходимостта да се обясни и да се изучи явление, предмети и взаимната връзка помежду им. Тези неща може да се разберат и обяснят само чрез внимателното изучаване на тези обекти и явления. Изследването на обекта лежи във всички източници на науката.
Понятието теория на превода
Теория на превода изучава процеса на предаване на съобщения от „език А“ на „Език Б“. Изследват се процесите на превод на 2 текста: изходния и преведения. Как се случва преходът от „език А“ към „език Б“ не се вижда. Правят се изводи от действията при превода или се използва метода на „черната кутия“. Методът „черна кутия“ е сравняването на информацията (данните) на входа и на изхода. Съпоставя се оригиналният текст с крайния текст.
Какви теории на превода съществуват?
Първата теория на превода е теорията на закономерните съответствия. Я. И. Рецкер я изследва подробно – в неговите трудове теорията представлява единно разбираемо цяло, комплексно сравнение на структурно-семантичните възли (тези възли са единиците на речта на двата езика, които изпълняват сходни функции. Функцията на единица на речта се изпълнява от думите, словосъчетанията и дори изреченията).
Има еквивалентни съответствия или постоянни еквиваленти (това са такива речеви единици, които, независимо от контекста, винаги означават едно и също нещо). Пример за подобно съответствие е Черно море – Black Sea и така нататък.
Я. И. Рецкер подчертава силно освен еквивалентните съответствия, вариантните и контекстуалните съответствия (единиците на речта, които се определят от контекста). Думата „academic“ в зависимост от контекста означава „учебен“ (academic year – учебна година), теоретичен (academic question – теоретичен въпрос), „академичен“ (academic hour – академичен час).
Третият вид съответствия са видовете преводачески трансформации, когато преводачът, изхождайки от значението на речевата единица, сам създава съответствие. В тези случаи се използва описателен превод (ратай – земеделски работник), прийоми за логическа конкретизация или обобщение (зеленолистни – копър, магданоз, целина), генерализация на значение (пътувам – go), антонимичен превод (да остана на село – да не си заминавам от село).
Теорията на закономерните съответствия обяснява процеса на превода като процес на търсене и намиране на видове съответствия. В рамките на тази теория преводът е като занаят и като изкуство на езикови трансформации.
Ще се спрем на информационната теория на превода, защото тя най-точно отговаря на въпроса какво е това превод. Но преди това ще поясним някои термини.
Термини
Ще започнем с термина „съобщение“, който в ежедневния живот се разбира като „текст, който е предназначен за читател или слушател“. В теория на превода „съобщение“ е информацията за предаване на някого. Ако Вие поискате от някой приятел да Ви заеме пари, а той Ви отговори, че ще получи заплата едва утре, то тук съобщението се изразява не в деня за заплата, а в това, че сега той няма пари. Терминът „съобщение“ не е текст, който Вие възприемате. Това е информация, която разбира адресатът, запознат с конкретната ситуация.
Следващият термин, с който е добре да се запознаете, е „инвариант“. В теорията на превода инвариант е това, което остава неизменно в изходния текст (изказване) и в преведения. Но помнете, че изказването включва в себе си цял набор от понятия: това е и информацията, която трябва да се предаде в съобщението.
Трябва да уточним как лингвистите и преводачите разбират понятието „информация“. В теорията на превода информацията е определени сведения от речевото произведение. Какво се разбира под речево произведение? Ако трябва да го кажем по-разбираемо, това е всъщност всеки текст.
В процес на общуване преводачът трябва да осъзнава какво точно иска да предаде източникът с изказването си. Това е необходимо не само за да предете текста граматически вярно, но и да предаде правилно посланието (съобщението). Освен съдържанието на произведението преводачът запазва художествените средства, стила, маниера на автора. Преводачът трябва да има заложби на литератор.