Превод на култури – част 3
Кой е по-добър технически преводач между инженера и лингвиста?
Този въпрос безспорно занимава всички, които имат нужда от качествен превод на техническа литература. Към кого да се обърнем: към професионален преводач с лингвистично образование или към инженер, който знае чуждия език? Дилемата е много забавна дори за самите инженери и преводачи.
Инженер за преводач на технически текстове
Днес така наречения „технически“ вариант на езика го владеят практически всички инженери. Основно, разбира се, английския. Това значи, че те могат да четат и да разбират текстовете, които имат отношение към тяхната специализация. На тях им е добре позната терминологията и това е основното им предимство пред лингвистите. Още повече, че техническото образование предполага разбирането на процесите и явленията, описвани в инструкциите, анотациите, патентите и другите технически текстове. Да не говорим, че тези текстове се пишат така, че да не се допускат многозначности и вариации. Следователно за инженера, който владее езика, този превод няма да е труден.
Но придавайки по-голямо значение на изучаването на техническите дисциплини, инженерите понякога пренебрегват собствената си грамотност и хуманитарните науки. Речниковият запас на инженера е по-адаптиран за неговата сфера на дейност, което понякога му пречи да изрази мисълта си понятно. Има случаи, в които успешни квалифицирани инженери не знаят даже правилата за правопис на двойно и единично Н при прилагателните например, не могат да преценят и колко Н-та трябва да има в кратките причастия, не могат да съгласуват изреченията. Всичко това може да внесе бъркотия и да се отрази негативно върху качеството на текста.
Лингвист за технически преводач
Най-важният коз на лингвиста е знанието му на езика. Не бързайте да се смеете, имаме предвид истинското знание, с дълбоко разбиране на процесите и особеностите, структурите и оттенъците на значенията. Знанието, което граничи често с интуитивното възприятие. Обикновено професионалните преводачи владеят повече от един език, като специализират обща езикова група (например романските езици), а също в класическото лингвистично образование влиза изучаването на латински език, който макар и да не се използва сега като средство за общуване, образува гръбнака на всички терминологии в научната сфера и до днес. Също така преводачите обикновено прекрасно владеят собствения си език. Текстовете, дори и тези, които са с технически наклон, те четат и възприемат лесно.
Всички бъдещи преводачи без изключение се учат да ползват речници (включително и тълковни, на езика на оригинала) и справочници. Днес в печатен и електронен вариант има десетки томове специално разработени за технически превод текстове. Също така има ужасно много форуми и други интернет-ресурси, от които може да се получи информация за значението на термина или да се попита някой специалист от всяка сфера. Приятели и помощници на преводача са и специализираните програми, чието усвояване изисква време.
Не в полза на лингвиста е изразеното му хуманитарно начало. Много преводачи могат да преведат текст, чийто смисъл разбират съвсем не добре, тук рискът от грешки е огромен. Също така любителите на словесността понякога предпочитат по-красивите и по-малко точни инструкции, което не винаги е фатално, но също може да доведе до неточности.
Тандем
Всичко, което казахме дотук, предполага едно: най-добре е да се работи над сложни технически текстове, които изискват безупречна точност, в тандем: лингвист + инженер. Така недостатъците на всеки от тях ще се балансират, а достойнствата ще се умножат. За радост на клиентите, агенциите за превод и легализация знаят това много отдавна, затова повечето от тях разполагат със сътрудник и дори цял отдел от технически специалисти.
Разбира се, всичко зависи от конкретния специалист: и инженерът може да се окаже майстор на словото, и преводачът може отлично да се оправи с неща, далечни от неговата специалност. Клиентът в този случай е най-добре да се ориентира от портфолиото и препоръките.
Related posts
