Превод и двуезичие

В статията си „Превод и билингвизъм“ (1973 година) канадският психолог Пол Колерс, опирайки се на примери от реалния живот и резултати от многобройни предметни изследвания, анализира връзката между билингвизма и преводаческата дейност, като отделя голямо внимание на лексикалния аспект на преводаческия процес и ролята на двуезичие в преводачеството. Той се обръща към двуезичието, разглеждайки някои общи аспекти на използването на езика, а също и въпроси за това как човешкият мозък обработва различните видове информация. Авторът подчертава, че основната разлика на превод, изпълнен от човек, от машинния превод е именно наличието на човешкия фактор.

Също така той отбелязва, че досега няма нито една пълноценна система за машинен превод, способна да даде удовлетворително качество на превода. Причината – сложната структура на езика и възможността за различна интерпретация на значенията на думите в зависимост от контекста, в който се използват те. Системите за машинен превод не са способни да разпознават подобни контекстуални различия.

Подобно е мнението и на Кетфорд (1965 г.), който смята, че теорията на превода трябва да се формира чрез сематичната теория. Неговото разбиране на „значението“ в текста подлежи на анализ на различни нива и има отношение към различни единици, при това по-малките единици формират значението на по-големите. Той казва, че „процесът на превод предполага замяна на текста, изложен на един език, с еквивалентен текст на друг език“. Принципът на еквивалентност е труден, и тъй като може да се интерпретира по различни начини, е важно да уточним как точно Кетфорд го трактува в работата си.

Подчертавайки значимостта на контекста, той твърди, че еквивалентното значение на изречението може да е пълноценно и адекватно предадено със средства от друг език само на ниво изречение.

Освен това Кетфорд отбелязва още един интересен момент: преводът на една или друга дума в интерпретация от билингвисти звучи по-различно, отколкото в речниците. Колерс обяснява това от гледна точка на психологията: „По принцип ние произнасяме думи в рамките на определен контекст или определена ситуация, които се характеризират със съответните параметри и с нашите навици, отношение, степен на подготовка и намерения, които ние преследваме, произнасяйки думи в рамките на определен контекст или определена ситуация. Познавателният и емоционалният фон влияят на това как точно ще преведем една или друга чута или прочетена от нас дума, а това значи, че от това ще зависи какво значение ще придадем на една или друга дума“.

Изследователят отбелязва, че думите, които обозначават конкретни понятия, при превод на друг език по принцип запазват значението си. Но думите, които се използват за определяне на абстрактни понятия, обозначаващи политически явления или определени емоции, в различните езици са с различни значения. И макар подобни думи и понятия да присъстват във всеки език, значенията, които им придават представителите на различните култури, могат да се различават съществено.

Това обяснява трудностите, които възникват при превод на езици, отличаващи се от другите в културен план, а също и защо преводът на едни или други думи при интерпретация от „страдащи“ от двуезичие звучат по-различно, отколкото от вариантите в речниците. При превод на думи от един език на друг билингвистите адаптират значението им към съответната култура. Дори и да анализираме превода само на лексикално ниво, ще се убедим, че културните фактори играят важна роля в процеса на превод. Очевидното предимство на преводач, който е истински билингвист, при който се наблюдава истинско двуезичие, е в това, че той не само владее два езика, но е и представител на две култури.

С други думи, „истинският билингвист“ е свързан с две различни езикови общества и следователно се отнася наведнъж към две култури. Колерс дава в статията си пример по този повод. Думата „лампа“ има няколко варианта за превод на чужд език – в зависимост от социалния и културния контекст, в който се употребява тя. В представата на човек, който живее в промишлено развита страна, лампа е устройство на кабел, което се закрепва за стената и се включва/изключва с помощта на специален превключвател. Но един селянин от държава с ниско ниво на икономическо развитие, чувайки думата „лампа“, ще си представи малка керосинова лампа, в която трябва да се запали фитил. Примерът е доказателство за това, че две различни думи не винаги може да обозначават един и същи предмет, дори и в речника да е посочено, че те са еквиваленти една на друга.

За да провери как работи мозъка на билингвистите в процес на превод, Колерс провел няколко експеримента. Билингвистите били помолени да кажат азбуката на обратно. Половината от експерименталната група трябвало да каже английската, другата половина – азбуката на родния си език (френски, немски, арабски или корейски). След като направили това на единия език, им било предложено да направят същото и на другия. Резултатите показали, че ако билингвистът може да изпълни тази задача на единия език, със същия успех ще се справи с нея и на другия. Казвайки английската азбука на обратно, носителите на френски и немски езици показали по-добри резултати, отколкото арабските и корейските си колеги, което се обяснява лесно с приликата на английските букви с френските и немските.

Това доказва, че езиците имат редица специфични характеристики, които отличават езика от другите научни дисциплини, а също така оказват съществено влияние върху процеса на превод и го усложняват. Ако се опитаме да направим дословен превод на английски, качеството му ще бъде на ниво машинен превод, защото дори и най-тясното роднинство на езиците не е гаранция, че текстът на превода ще е абсолютен еквивалент на оригиналния текст. Води и в най-близките езици има съществени различния на ниво фразеология или синтаксис.

Ето един пример за двуезичие: билингвист, който дълго време не живее в родината си и не говори на родния си език. След определено време на такъв човек му става все по-трудно да говори на собствения си език, затова той често се опитва да изрази мислите си на втория си език. Това се обяснява с това, че човек свиква с езика, който използва активно, докато другият се забравя постепенно и приема статута на „нероден“. Това обяснение действа и когато хора, които говорят свободно на език А, но са изучавали математика на език Б, предпочитат да смятат именно на езика Б, независимо че не го владеят много добре.