Веднъж и в Китай, и на Запад се превърнало в желязно правило преводът да е достоверен. Но ако разглеждаме публикуваните преводи по-детайлно, ще видим, че в повечето от тях има акомодация или адаптация. Ще се опитаме да изясним защо устните и писмените преводачи често прибягват до акомодация в превода и ще анализираме типовете акомодация: културна, акомодация на устойчиви изрази, идеологична, естетическа акомодация.

Какво е акомодация?

В тази статия акомодация се разглежда като синоним на адаптация, тоест като промени, внесени, за да бъде комуникативният ефект на превода тъждествен с комуникативния ефект на оригинала. По този начин се създава текст, който не е превод в традиционния смисъл на думата. Преди всичко ще определим какво значи терминът „превод“: това е замяна на сегментите от оригиналния текст с най-близките еквиваленти на езика на рецептора, първо, в семантичен, второ, в стилистичен аспект.

Какво е превод – наука или художествено изразяване, изследователска теория или техническо майсторство, направление в лингвистиката или литературен жанр? Всяко от посочените определения може да се чуе от устите на преводачите или на онези, които са се опитвали да характеризират теорията и практиката на превода. В тази статия ще се докоснем до някои безплодни дебати на тема какво е превод: процес или резултат, който позволява да се обединят семантичният, лингвистичният, социалният, културният и психологическият аспекти на комуникация. Накратко, в тази статия е отразена по-широко концепцията за това, което се има предвид под разбиране. Преводът не е просто лингвистична конверсия между езиците или трансформация на един език в друг, той включва и акомодация на ниво култура, политика, естетика и много други фактори.

От гледна точка на методологията преводите се делят на дословни и свободни и това е предмет на бурни спорове в преводаческите кръгове. Все още няма официална позиция по този въпрос. В Китай е прието, така: „това, което може, да се превежда дословно, а във всички останали случаи да се прибягва до свободен превод“.

Противоположното на адаптацията е транскрипцията – метод за дословен превод, който се използва често в преводаческата практика, освен в работата със списъци и каталози. Лингвистичните различия не позволяват този метод да се използва постоянно, особено когато два езика принадлежат към различни езикови семейства, например английски и китайски.

Акомодация това също е превод, но по-скоро свободен, а не дословен. Освен това, ако в превода трябва да се запази смисълът, настроението и ефектът на изходния текст, на практика не може без акомодация. По-надолу ще разгледаме теоретичната основа на тази позиция.

Теоретична основа

На Запад има една интересна поговорка: „Преводът е като жената – ако е верен, не е хубав, ако е красив, не е верен“. Китайските преводачи, описвайки ефекта на преведения текст, често са оперирали с контраста вярност-красота. Оценявайки превода, много хора биха предпочели красотата пред верността. Причината за това, може би, са китайските традиции и ценности. В научните кръгове има разногласие относно това кое е с първостепенно значение – оригиналът или преводът.

През по-голямата част от историята в Китай и на Запад първостепенно значение на изходния текст е било основно и това се следвало строго. Преди повече от век Ян Фу от династията Цин – много известна личност в преводаческите среди на Китай, поставил верността в основата на трите си принципа: вярност, равномерност и елегантност. Лю Сюн, известен преводач и писател, поддържа тази гледна точка. Това демонстрират неговите преводи, изпълнени заедно с неговия брат. Резултатите от труда им се критикуват заради неестествеността и недостъпността за разбиране. Подобни принципи имал и представителят на западната школа А. Ф. Титлър.

В превода трябва:

• Да се предава напълно съдържанието и настроението на оригиналния текст;
• Да се спазва стилистиката на оригиналния текст;
• Да се запази лекотата и плавността на оригинала.

Тези характеристики са приведени с цел да се подчертае първостепенното значение на оригиналния текст. Те трябва да бъдат изучени сериозно и да се използват на практика. Смятаме, че поради лингвистични и културни причини изходният текст не трябва просто да се преписва – трябва да се прибягва до акомодация, а не да се прави дословен превод. акомодацията се използва с цел пълното запазване на стилистичната окраска и образност на оригиналния текст. Заради развитието на теорията на превода преходът от изходния текст към преведения, от формата към съдържанието и значението е плавен – важен фактор при всяка форма на общуването между хората.

Сега се появи нова, компромисна теория. Авторът и Кристиан Норд представил два нови термина: документален превод (запазване на оригиналните, „екзотичните“ компоненти) срещу инструментален превод (адаптация на компонентите към културата на реципиента). Дали преводът трябва да е инструментален, или документален, когато са въвлечени културни и исторически елементи – това решава преводачът. Ако целта е да се запази колоритът на оригинала, за предпочитане е документалният превод. Ако задачата на преводача е да предаде информацията, подходящ ще е инструменталният превод. освен това, ако целта на превода е да се предизвика конкретна реакция от страна на потенциалната аудитория, всичко, което възпрепятства постигането на тази цел, се смята за преводаческа грешка. Този фактор може да повлияе върху първостепенното значение на текста на превода.

В следващата част на тази статия ще разгледаме видовете акомодация.