Превод на култури – част 3
Цялата научна фантастика почти в един глас признава образа на бъдещето на планетата ни: всички народи ще могат да общуват помежду си. Технологиите, превръщащи тази идея в живот, са познати с името „универсален преводач“. Тоест това, което прави възможно взаимодействието, печелившите търговски споразумения, мирното решение на конфликтите и взаимното разбиране между културите.
В наши дни устният и писменият преводи продължават да остават задача, която отнема много време, която изисква от хората пълна концентрация на вниманието, при това всеки от тях специализира само на един или няколко чужди езика и е със съвсем ограничен обем от знания в дадена област. Но кое е интересното: ако нуждата от преводач изчезне изведнъж, преводачите биха се радвали на утопични перспективи, които биха могли да се реализират с помощта на универсален преводач. Например информацията на всички езици би била достъпна за всички хора по света. „Правилата на играта“ биха били еднакви за всички. Абсолютно равенство! А колко сме близко до постигането на тази, за някои хора, блажена цел, ако изобщо е възможно – това вече е друг въпрос.
От 1950-те години, когато стартирали най-простите методи за машинен превод на основата на речникови знания, машините-преводачи са изминали дълъг път на усъвършенстване. Речниковият метод е заместен с метод, който отчита текста, и е „напреднал“ чрез статистични инструменти като Google Translate например. Очаква се, че тези технологии ще се подобряват постоянно посредством все по-интензивното използване на принципите на краудсорсинга – незабелязано, както е при Google Translate, или открито, както е при Facebook и специализираните платформи като Transifex, свързани с такива лидери в областта на технологиите като Nokia или Firefox.
Но опитът при превод в условията на краудсорсинг показва следното: преводаческите технологии са успешни само в случай че се въвличат успешно в човешкия труд. Опитите на големите преводачески компании да привлекат лингвисти като пост-редактори на текстове, с усърдно създадени машини, са посрещнати с голяма доза скептицизъм, изразяващ се в ремарките за това, че хората завършват недовършената работа на машините.
Проблеми ще има всеки път при опит напълно да се отдели преводът от присъщата за тази сфера съставна на човешкия труд. Всъщност машинният превод не може да бъде удачен, ако в него липсва естественото възприемане на езика. Тоест, докато машината не се научи да разбира тънкостите на значението, граматиката, диалектите, ударенията, културните препратки и дори грешките в текста, този механизъм не може да произведе преводи с надеждно качество.
Трудно е да се каже дали ще се появи този универсален преводач някога. Но трябва да знаем, че тази разработка е неразделна от принципа на възпроизвеждане на всички онези елементи, които са присъщи за човека: тази машина трябва да умее да си взаимодейства с обществото от хора, да разбира шегите, да мисли не само обективно, а и субективно, творчески и дори да е способна да взема решения в зависимост от целевата аудитория. Машината трябва да мисли като човек.
Нека се замислим за последиците от такива далечни постижения, като високото ниво на взаимодействие или на общуване между човека и машината. Ако човечеството все пак успее да постигне тази цел, няма ли да отстъпят сътрудничеството и общуването между хората на втори план? Например изследването за възможността хората и приматите да си общуват отстъпи на втори план в сравнение с по-вълнуващите опити да се изучи космосът, да се изпрати съобщение в космическото пространство и, накрая, с разработването на изкуствен интелект.
Ако ние някога направим нова „играчка“, която може да осъществява превъзходен превод на естествения език, може би вече няма да ни занимава безпрепятственото международно общуване, имайки предвид удивителния потенциал на тази „играчка“. Наистина, изкуствено създадената форма на човешкото мислене може да се окаже не чак толкова желана и носеща благини задача.
Related posts
