Превод на култури – част 3
Техническият преводач трябва да са образовани в две рязко отличаващи се една от друга области. Той трябва да е добър лингвист, тоест да владее добре не само езика на оригинала, но и целевия, тоест родния си език, за което често се забравя. Един от критериите за владеене на родния език за преводача е наличието на негови публикации, без значение в коя област са те, но да са публикувани в литературата и СМИ. Един технически преводач трябва да може лесно и свободно да изразява мислите си на собствения си роден език, иначе, дори и да разбира съдържанието на оригинала, той няма да може да го изложи адекватно на целевия език.
Но най-важното за един технически преводач е техническото образование. В литературата и интернет се води безкрайна дискусия кое е по-важно и кое трябва да е първо: езиковото или техническото образование. И едната, и другата страна си имат много привърженици, при това броят им е горе-долу еднакъв. Но ако трябва да сме честни, ще кажем, че за всеки технически преводач е много желателно да има не просто техническо образование, а и опит в работата в тази област, в която има образование.
Преводачите-филолози наивно смятат, че могат да се занимават и с технически превод, ако се снабдят с набор от технически речници и изучат техническите термини или дори ако извикат на помощ някой познат специалист в тази област. Резултатът най-често е некачествен, неточен, а понякога и просто опасен превод (ако говорим за правила за безопасна работа с тясноспециализирано оборудване например). Само „техничарите“ знаят, че техническият език във всеки отрасъл на техниката е уникален език, който няма много общо с общоприетия език.
Това по скоро дори не е език, а жаргон, разбираем само за работниците в този отрасъл.
Всички знаят, че няма как да се научи жаргонът на някой чужд език, защото жаргоните са безброй много: училищният жаргон няма нищо общо с жаргона на пристанищните работници, а пристанищният жаргон изобщо не си прилича с жаргона на колоездачите например. Така и в техниката ситуацията е аналогична и едни и същи думи в сондирането, производството на колбаси и в производството на велосипеди имат съвсем различни значения. Да не говорим, че в нито един от съществуващите, дори и в техническите речници няма и половината от всичките специални термини и при всичко това терминологията се променя толкова бързо в днешно време, че речниците просто не успяват да „смогнат“.
Имайки пред себе си глобалния пазар, един технически преводач, ако той, разбира се, е честен пред себе си и пред клиента си, ще се заема само с преводи в онези области, в които се ориентира добре, сега има неограничени възможности да избира и вероятността да намери потенциални клиенти точно в своята си област е много голяма. Може и някои преводачи да се възмутят, особено начинаещите, които трескаво се опитват да получат поне някаква заявка през интернет, четейки тези думи. Това вече не е до професионалната етика, а до маркетинг.
Глобализацията е положителен фактор за преводачите както от гледна точка на увеличаване обема на пазара за преводи, така и от гледна точка на разширяването на кръга от потенциални клиенти. Ролята на свободните преводачи на пазара е доминираща.
А сега ще се спрем на глобализацията от гледна точка на професионалния технически преводач. Интернет се характеризира с много висока степен на анонимност. Това значи, че всеки потребител може, ако иска, да си сложи каквато си иска снимка и да се представи за съвсем друг човек. Всъщност, ако е необходимо, можеш да намериш всеки, но ако положиш определени усилия, което е оправдано при залавянето на хакери и разпространители на вируси например, но едва ли е достъпно за обикновения потребител. Използвайки всичко това, в интернет пространството се навъдиха всякакви мошеници и направо нечистоплътни или недобросъвестни хора, които предлагат най-различни благини, услуги, начини за изкарване на пари и т.н.
Сферата на превода не е изключение. Хиляди хора, които никога не са работили такова нещо, изведнъж си въобразиха, че могат да изкарват пари с преводи и се втурнаха да предлагат услугите си в интернет. Можете да си представите нивото и качеството на тези преводи. Този кръг от „уж преводачи“ погълна и почти затвори много по-скромната на брой група от професионални преводачи, които се опитват да работят в интернет. Заради анонимността в интернет на потенциалните клиенти им е доста трудно да разграничат „мокрото от сухото“. Да не говорим, че те често не владеят целевия език (иначе нямаше и да си заявяват превод!) и не могат да проверят качеството на превода.
Вторият минус на глобалния пазар са проблемите със заплащането. Можем да разберем нежеланието на клиента да плаща предварително: поставете се на неговото място – изпращате пари на човек, когото никога не сте виждали и не познавате, за услуга, която все още не е изпълнена, като рискувате да останете и без превод, и без пари… От друга страна, преводачът рискува, изпълнявайки превода и изпращайки го на клиента, повече никога да не чуе за него, ако се съгласи първо да свърши работата, а после да получи заплащане за нея. В момента на пазара нещата са такива, че правото да рискува най-често се предоставя на преводача – практиката да се плаща след изпълнение на поръчката преобладава и всеки технически преводач, който работи в интернет поне от няколко години, със сигурност си има „черен списък“ с неплащащи.
И накрая, точно с появата на интернет стана много популярен така нареченият машинен превод и това е нормално: потребителите в интернет искат да имат поне малка представа за това, което се пише по уеб страниците, които посещават. Опасенията дали няма машинният превод да замени труда на преводача и дали няма да изчезне вследствие на това самата професия преводач са предмет на още една безкрайна дискусия в преводаческите кръгове.
Related posts
