Говорейки за превод във Франция, ще разгледаме много подробно епохата на класицизма (XVII век), тъй като точно Франция е родината на тази епоха, по времето, когато се появил особен вид превод на френските преводачи, класицистически превод. Но преди да преминем към тази тема, все пак ще разгледаме основните етапи в развитието на историята на превод на френски език.

През XII-XIII векове са преобладавали преводи на френски на античните автори. Освен това са се превеждали на френски език произведения с философско и утилитарно-приложно съдържание. Към XIV век работата по предаване на античното наследство се усилила и се появили преводи на френските текстове на Петрарка и Бокачо. Особено внимание трябва да обърнем на превода на френски на Никола Оресм: преводачът не само направил превод от латински на трудовете на Аристотел, но снабдил текста и с коментари, което развило научно-техническата терминология. Не по-малко значение имат преводите на френски на Раул дьо Прел: „За града Божий“ и френската версия на превод на Свещеното Писание.

Трябва да кажем, че много преводи са били изцяло по поръчка на крал Карл V Мъдри, който всячески поощрявал развитието на преводаческата дейност във Франция. XVI столетие с нова сила възбудило интереса към превод на френски език. Занятието по превод на френски става своеобразна литературна мода. Към края на века били преведени едва ли не всички текстове на древногръцките автори. (например преводът на френски на текста на Фукцид „История“, който бил извършен от преводача Клод дьо Сейсел). Но истинска епоха в културния живот на френското общество била преводаческата дейност на Жак Амио. Неговият превод на френски на „Биографии на известни гърци и римляни“ на Плутарх предизвикал резонанс, който излизал далеч извън тясно филологичните рамки. Един от най-големите автори на онези времена – Мишел Монтен – пише: „Благодарение на неговото дело ние днес се решаваме и да говорим, и да пишем на френски… Амио е наш молитвеник“.

През 1661 година във Франция излиза на дневна светлина латинският трактат на Питър Даниел Юе „За най-добрия превод“, точно него смятат за най-голямото постижение на френската преводаческа мисъл в епохата на класицизма, която била съпроводена със спорове и разногласия, за които ще разкажем по-подробно. Според Юе е най-добре да се признае методът, при който преводачът, първо, предава мислите на автора, второ, самият той по най-добрият начин се придържа към неговите думи. Особен интерес на трактата на Юе предава разделът, който се намира в него, посветен на научния превод, в който авторът разглежда една от най-важните задачи на цивилизацията.

Накрая стигнахме до този времеви интервал, с който започва епохата на класицизма. Под класицизъм се разбира течение в европейската художествена литература, възникнало през XVII столетие във Франция и разпространило се по-късно в други страни. Характерна черта за този френски превод е отношението на преводача към превежданото произведение като към материал, който трябва да бъде докарано до съвършенство, което авторът на оригинала може и да не познавал. Преводачът, ръководейки се само от собствените си представи за естетика, внасял в оригинала при превода на френски текстове различни поправки и промени. Така понятието „френски маниер на превода“ станало синоним на неуважително отношение на преводача към оригинала.

Към част 2