
Внимателната проверка на това дали изходният текст е готов за превод е гаранция за безупречно качество не само на преведения текст, но и на самия оригинал, тъй като трябва да имате предвид, че препятствията, с които ще се сблъска преводача в процеса на превод, със сигурност ще са препъни камък и за самия читател.
Преди всичко трябва да проверите терминологията:
- Значението на сложните думи, които се срещат в текста, трябва да е пределно ясно на преводача и не трябва да провокира недоразбиране. В английския език сложните думи се образуват чрез последователно съединяване на няколко съществителни имена. Някои редактори толкова много се увличат в този процес, че понякога става много трудно да се разбере истинското значение на думата, образувана от пет-шест съществителни имена без взаимна връзка между думите. Резултатът е: преводачът не може да определи зависимостта на звената на тази дълга верига. При образуването на сложни думи в немския език трябва да се следват строго съответните правила на словообразуване.
Термините трябва да се използват само с едно значение. Много американски автори често критикуват това, че с една и съща дума се обозначава ябълката, крушата и дори портокалът. Това е опасно, тъй като читателят и преводачът така и няма да разберат за какво става дума.
- Избягвайте неясните формулировки. Думите Ви трябва да са много точни, точността никога не е излишна.
- Абревиатурите трябва да са съпроводени с пояснения. Ако текстът не е голям, е достатъчно само веднъж да дадете в скоби пояснение на едно или друго съкращение. Ако материалът е обемен, на последните страници трябва да поместите указател на абревиатурите или речник с дешифриране на всички съкратени думи, които се срещат в текста.
- Терминологията, приета в една или друга компания, може да се окаже най-големият препъни камък за разбирането на изходния текст. При това много съставители на текстове не са наясно, че термините, на които знаят значението, не се използват извън фирмата. Затова се опитвайте да използвате терминология, която е утвърдена в една или друга сфера.
- При писането на текста избягвайте сленга, шегите, чийто смисъл го разбират само колегите Ви, думите, които сами си съчинявате, а също и други думи и изрази, достъпни за разбиране само от ограничен кръг от хора.
Следваща стъпка – проверка на граматиката:
Нарушаването на синтактичните връзки в изреченията се отнася към класа на най-грубите граматични грешки, които водят до влошаване качеството на текста и усложняват разбирането му. Ето няколко примера за грешки, които се срещат в немския текст: нарушена връзка между компонентите на сложните думи и отнасящите се към тях прилагателни имена, например: barrierefreie Informationstechnikverordnung – има се предвид постановление за достъп до информационни технологии, но тъй като в сложната дума основен е последният компонент, прилагателното barrierefreie (неограничен, достъпен) се отнася точно към компонента verordnung (постановление), така че достъпно се явява постановлението, а не информационните технологии. Втората не по-малко разпространена грешка е невярната употреба на конструкцията um zu (за да), когато действието се извършва не от субект, а от обект. Например: Ich lasse ihn in Ruhe, um mit seiner Arbeit fertigzuwerden – “Аз ще го оставя намира, за да свърши работата”, вместо “Аз ще го оставя намира, за да си свърши работата”. Освен това често се губи границата между личните и безличните конструкции, в резултат на което понякога е много трудно да се определи кой, какво и как трябва да направи или каква е целта на действието.
- Причина за невярно тълкуване на текста могат да станат много граматични грешки: правилно ли са употребени предлозите? Съчетават ли се винаги съществителните имена с глаголи? Правилно ли е образувана глаголната форма? Спазени ли са пунктуационните правила?
- Опитвайте се винаги да съставяте пълни изречения. Това ще избави преводача от съмнението, че не е разбрал правилно текста. Макар днес употребата на елиптични конструкции да е много модерна тенденция, тези изречения са пълни и изчерпателни само на пръв поглед. Всъщност в тях липсва съществената информация.
Много важно е и да се запазва логиката на текста:
- Има ли някаква логична нишка, която да се следва? Има ли аргументи в логична и йерархична последователност? Съответстват ли указанията по организацията на един или друг процес, описан в текста, на естественото протичане на този процес? Обозначено ли е ясно кое за какво се отнася?
- Отразява ли външната структура на текста (абзаците и главите) разкриването на основната идея?
- Съдържа ли текстът несъгласувани и противоречиви формулировки? Наистина ли има противоречие, или причината за несъгласуваността е неточното изложение на съдържанието?
Последен етап: проверка на полиграфичното оформяне на текста:
- Изходното форматиране трябва да е еднообразно, за да може след превода да се съпоставят нужните данни. Затова параметри като име на продукт, данни за маршрут, кръстосани препратки трябва да са еднакво оформени.
- Собствените имена (имена на продукти, фирми, документи, надписи върху копчета, бланки и т.н.) трябва да са оформени така, че да се разпознават лесно.
Трябва да се използват само онези шрифтове, които изобразяват правилно всички букви и знаци, които влизат в графичната система на езика на превода. Например има шрифтове, в които тирето се изобразява като дефис, не се поддържат диакритични знаци или има само кавички, които се използват в английския език.
- Използвайте комплект шрифтове, които могат да се използват при превод на международни езици.
- Има ли възможност да бъде увеличено пространството на документа, определено за преводния текст? по принцип готовият превод е по-голям по обем от изходния текст. Ако преводът е по-голям от мястото, предназначено за неговото поместване, ще се наложи да се съкращава. А това може да доведе до това, че в текста ще липсва важна информация.
Имайки предвид гореизложеното, можем да отбележим, че най-важното, на което трябва да се обърне внимание при съставянето на текст, е да се избягва всичко, което може да затрудни разбирането на смисъла на преведения текст. Затова се препоръчва да предложите на някой, който не е много наясно с тази тематика, да провери текста без предварителна подготовка, за да разберете доколко достъпно е написан изходният материал, построен ли е логично. Освен това не по-малко важно е този човек да може да намери езиковите грешки в текста.