Превод на култури – част 3
50-те години на XX век се смятат за отправна точка в историята на машинния превод, макар и да има данни за по-ранни разработки. Експериментът, проведен в Джорджтаун през 1954 година, включвал в себе си 60 изречения от руски на английски език. Той имал голям успех и предвещавал ера на значителни инвестиции в изследвания, свързани с машинен превод. Разработчиците твърдели, че след 3-5 години проблемът с машинния превод ще бъде решен.
Но реалното придвижване напред се случвало по-бавно от очакваното и след отчета на комисията ALPAC, направен през 1966 година, която признала, че десетгодишните изследвания не успели да оправдаят очакванията, финансирането на проекта намаляло значително. От края на 80-те години, когато изчислените възможности се увеличили и поевтинели, започнал да се проявява голям интерес към статистичните модели машинен превод.
И до ден днешен няма система, способна да предостави толкова искания „пълен автоматичен висококачествен превод на текстове без ограничения“.
Началото на машинен превод
Историята на машинен превод започва през XVII век, когато философи като Лайбниц и Декат предположили, че съществува някакъв код, който съединява думите от различните езици. Всички предположения били хипотетични и никой не успявал наистина да създаде машина за превод.
Първите заявления за получаване на патент върху „преводаческа машина“ били подадени в средата на 30-те години на XXвек. Едно заявление било подадено от френския изобретател Ж. Арцруни, който създал автоматичен двуезичен речник на перфолента. Другото било направено от съветския учен Петър Троянски, чието изобретение било по-детайлно. То включвало както двуезичен речник, така и начини да се работи с граматични роли между два езика на основата на Есперанто. Тази система представлявала три етапа: първият бил следният – редактор, носител на езика, трябвало да свърже думи от изходния текст в логични форми в съответствие със синтактичните функции; на втория етап машината трябвало да преведе всички тези форми на езика на превода; а на третия етап носителят на езика на превода редактирал получения резултат. Схемата му оставала неизвестна до края на 50-те години, когато се появила електронноизчислителната машина.
Машинен превод: ранни години
Първият план по създаването на машина за превод на базата на компютрите бил предложен от Уорън Уийвър, изследовател към Фонда на Рокфелер, в неговия меморандум от юли 1949 година. Тези предложения се базирали на теорията за информацията, получила успех по времето на Втората Световна Война във връзка с криптографията и разпространението на идеята за универсални принципи на естествените езици.
Няколко години по-късно във всички университети в САЩ започнали да провеждат изследователска дейност, свързана с машинен превод. На 7-ми януари 1954 година фирма IBM заедно с Джорджтаунския университет (САЩ) успешно направили първата демонстрация на нова система за машинен превод, която преминала в Ню Йорк в главния офис на IBM. Резултатите от тази демонстрация били отпечатани и привлекли голям обществен интерес. Системата сама по себе си не била нещо подобно на днешните детски играчки, тъй като тя използвала речник от 250 думи и правила превод от руски на английски на 49 предварително избрани изречения с химична тематика. Но демонстрацията стимулирала разпространението на идеята за неизбежната поява на машинния превод, в частност за привличането на финансиране в изследователските институти не само на територията на САЩ, но и по цял свят.
Ранните системи за машинен превод използвали големи двуезични речници и програмирани ръчно правила за поставяне на думите в правилен ред. В крайна сметка, този начин бил обявен за ограничен и развитието на лингвистичните науки, например на генеративната лингвистика или на трансформационната граматика, било насочено към подобряване качеството на превода.
В същото време се появили операционните системи. Военно-въздушните сили на САЩ използвали програма, разработена от компания IBM и Вашингтонския университет, докато комисията по атомна енергетика в САЩ и ЕВРОАТОМ в ИТАЛИЯ използвали система, разработена от Джорджтаунския университет. И макар качеството накрая да е било ниско, системата била много популярна сред потребителите заради по-бързата скорост на превод.
В края на 50-те години Йегошуа Бар-Хилел, по молба на Американското правителство, е доказал, че не е възможно машинен превод да предостави „Напълно Автоматичен Висококачествен Превод“. Доказателството се основавало на двусмислието. Да разгледаме следното изречение:
Little John was looking for his toy box. Finally he found it. The box was in the pen.
Думата pen може да има две значения: първото е нещо, което използваме за писане, второто е определен вид място. Човекът ясно вижда смисъла, но изследователят заявил, че без „универсален справочник: машината няма да може да реши поставената ѝ задача. Днес този вид семантична неточност може да се реши с помощта на написването на изходен текст за машинен превод на контролируем език, който включва думи, имащи само едно точно значение.
Как се е развивала историята на машинен превод след това, може да проследите в >>ПРОДЪЛЖЕНИЕТО<< на тази статия.
Related posts
