В >>ПЪРВА ЧАСТ<< на нашата статия Ви представихме откъде тръгва машинен превод като идеи и направление. Тук ще засегнем развитието му след 60-те години на миналия век.

60-те години, отчетът на комисия ALPAC и 70-те години

Изследванията, които се правели през шестдесетте години в СССР и САЩ, били съсредоточени главно върху езиковата двойка руски-английски. Предмет на превода били основно научни и технически документи, например статии от научни списания. Неточностите в превода не пречели на общата представа за това, което се казва във статията. Ако в статията се обсъждали въпроси, свързани с интересите за безопасност, тогава статията се изпращала на преводач за по-детайлен превод. Ако не – се приемала за безполезна.

Голям удар бил нанесен по изследванията в областта на машинен превод след публикацията на отчета на ALPAC през 1966 година. Отчетът бил съставен от правителствената комисия в САЩ и представен от Специалния комитет по приложна лингвистика (ALPAC) на Националната акадамия по науките в САЩ. В него влизали седем учени, събрани от правителството на САЩ през 1964 година. Правителството на САЩ посочило, че прогресът бил несъразмерен със значителните загуби за разработването на проекта. В резултат на това е установено, че машинният превод е по-скъп, по-бавен и по-малко точен в сравнение с превода, изпълнен от човека. И въпреки големите капиталовложения, скоро машинен превод нямало да достигне добро качество, каквото е качеството на превода, изпълнен от човека.

Но отчетът съветвал да се развиват вспомагателните програми за преводачи – например автоматичните речници – и да се поддържат изследванията в областта на компютърната лингвистика.

Публикацията на отчета доста повлияла върху изследванията на машинния превод в САЩ и много по-малко в СССР и Великобритания. Всъщност в САЩ този род изследвания били преустановени за цяло десетилетие. В Канада, Франция и Германия изследванията все пак продължили. В САЩ единственото изключение бил основателят на компания Systran (Питър Тома).

Ако през 60-те години се наблягало върху определението на езиковите двойки и входирането, то през 70-те години изискванията били по-малки разходи за системи, способни да превеждат редица текстове с техническа и търговска насоченост. Търсенето било провокирано от растежа на глобализацията и търсенето на превод в Канада, Европа и Япония.

80-те и началото на 90-те години

Към 80-те години на 20-ти век разнообразието и броят на програмите за машинен превод се увеличили. Използвали се преводачески системи, основаващи се на технологията на универсалната изчислителна машина като Metal.

В резултат на по-голямото удобство на микрокомпютрите се появява пазар за бюджетни програми за машинен превод. Много компании от Европа, Япония и САЩ са се възползвали от тази възможност. Системите са представени на пазара в Китай, Източна Европа, Корея и СССП.

През 80-те години в Япония е имало голямо раздвижване по отношение на машинния превод, с появата на компютрите от пето поколение Япония планирала да скочи най-високо в областта на техниката и програмирането – проект, свързан със създаването на програми за превод от/на английски, който заинстригувал много компании (Toshiba, Fujitsu, NTT, Brother, Catena, Mitsubishi, NEC, Matsushita, Sanyo, Nova, Sharp, Oki, Panasonic, Hitachi, Kodensha).

Изследванията през 80-те са се основавали върху превода на лингвистични единици с помощта на морфологичен, синтактичен и семантичен анализ.

В края на 80-те години се увеличили методите, използвани при машинен превод. Системата, разработена от компания IBM, се базирала на статистичния метод. Другите групи използвали методи, основани върху много примери на превод, наричана машинен превод на основата на примери. Определяща черта на двата подхода е бил недостатъкът на семантични и синтактични правила и опората на манипулацията с корпусите на текста.

През 90-те години след успеха на програмите за разпознаване на речта и за синтеза ѝ и с развитието на Verbmobil започнали разработките по превод на реч.

В резултат на появата на бюджетните и по-мощните компютри се увеличило търсенето на програми за машинен превод. Точно в началото на 90-те години преводът започнал да се изпълнява не с тромавата електронноизчислителна машина, а с персонални компютри и дисплейни терминали.

Скорошни изследвания върху машинен превод

За последните няколко години машинният превод преживя големи промени. Сега се провеждат много изследвания в областта на статистическия машинен превод и машинен превод на базата на примери за превод. Днес много компании използват статистическия машинен превод с търговска цел, например Microsoft (използва своя собствена патентована статистическа програма за машинен превод (за превод на статии). Възобновява се интересът към хибридизацията, изследователите съчетават синтактичните и морфологичните (тоест лингвистичните) знания в статистическиte системи с вече съществуващи правила.