Какво представлява авторизиран превод?

Хората общуват, като използват стотици различни езици и диалекти. На свой ред съвременните тенденции, свързани с глобализацията и интеграцията, са причина за търсенето на средства за комуникация между хората от различни езикови, културни и социални групи. При това в този случай под комуникация се има предвид не само предаването на информация, защото в днешно време на адаптация се подлагат и текстове с естетическо значение, които съдържат в себе си културни, исторически, художествени реалии. Точно затова проблемът с превода и адаптацията на художествените произведения на други езици придобива особено значение.

Художественият превод заема важно място в теорията и историята на световната литература, защото съвсем не всички читатели имат възможност да четат художествените произведения на езика на оригинала. Независимо от нивото на образованост на читателя, винаги ще се намери художествено произведение, написано на непознат за него език. Точно затова съществено се повишава значимостта на работата на преводача, който се заема с адаптиране на тези образци на художествената литература.

В зависимост от количествената и качествената специфика на преводача-адаптатор ние можем да отделим три вида превод: несобствено авторски (текстът се създава и възпроизвежда от професионален преводач), авторизиран (текстът се създава от преводача с участието и помощта на автора на оригиналното произведение) и авторски превод (текстът на превода се създава и възпроизвежда от автора самостоятелно). Средното положение на авторизирания превод в този списък обуславя особена трудност на този тип превод като литературен феномен. Следва също така да отбележим, че всеки превод е не само средство за комуникация и адаптация, но също и начин на интерпретация на оригиналното художествено произведение.

На художествения текст по природа му е присъщ многостепенният комплекс от смисли, контексти, подтекстове, алюзии. Точно затова преводачът, който пресъздава текста на чужд език, трябва да го адаптира към новата аудитория в съответствие със собственото си разбиране на манталитета на читателския контингент от една страна, а от друга – със собственото си разбиране на текста на оригинала. Така се получава преосмисляне на текста на оригинала, при което отделните елементи на текста се променят, допълват, обновяват, развиват, детайлизират, а други се премахват, коригират според желанието и възможностите на преводача-адаптатор. И тука авторизираният превод си има своя специфика.

Сам по себе си авторизиран превод е много гъвкава категория превод. На теория към авторизиран превод може да се отнасят преводи, които са били направени изцяло от професионален преводач и одобрени от автора на оригиналния текст едва на заключителния етап от преводаческия процес, а също така и преводи, направени при равноправно участие на автора и преводача, и преводи, осъществени с изключителното участие на автора и частичното на преводача, който контролира, преди всичко, лингвистичната страна на превода.

Говорейки за различната степен на участие на автора в процеса на създаване на авторизиран превод като фактор, определящ тълкуването и другите аспекти на превода, трябва да отделим и онези фактори, които влияят, на свой ред, върху тази степен на участие, тоест причините за качественото участие на автора в преводаческия процес.

От гледна точка на автора тези причини може да се разделят на условни и безусловни.

Условни причини може да се нарекат тези причини, които непосредствено зависят от автора: желание или нежелание, заинтересованост, лични и икономически съображения, заетост на автора с друга дейност, временни ограничения и т.н. Тези фактори може повече или по-малко да се променят в зависимост от ситуацията.

Безусловните причини са онези, които независимо от волята на автора му позволяват или не му позволяват да участва в процеса на превода. Тези фактори имат ограничено значение, затова са първични по отношение към условните причини. В повечето случаи тези фактори е трудно или съвсем невъзможно да се премахнат.

Към тях можем да отнесем например психическото и физическото състояние на автора (тежко боледуване, умствено разстройство може да са причини, заради които авторът няма да участва в превода на собственото си произведение), смърт на автора (посмъртните преводи не могат да се нарекат авторизирани), пространствени и комуникационни ограничения (трудно е да се организира съвместно творчество с автор, който е далеч, или с автор, с когото няма как да се поддържа връзка; този фактор беше особено важен по-рано, когато ги нямаше съвременните средства за комуникация, а преводите на чужд език се осъществяваха в други страни – преводачите физически не можеха да се свържат с авторите, още повече да работят с тях постоянно), политически събития, юридически условия (понякога степента на участие на автора в превода се регламентира със съответните документи) и, накрая, езиковият фактор.

Под езиков фактор в контекста на авторизиран превод се подразбира наличието и степента на знания или незнания на автора на чуждия език, на който ще се прави превод на художественото му произведение. Естествено, че езиковият фактор налага строги ограничения. Авторът може да участва в превода на художественото си произведение само на този език, който му е познат. При това колкото по-добре знае авторът чуждия език и колкото по-активно използва знанията си в преводаческия процес, толкова повече този превод може да се нарече авторизиран.

Между другото, дори и идеалното знаене на езика не може да обуслови максималната авторизация на превода – то само обуславя гъвкавостта на автора при избора на степента му на участие в преводаческия процес при въздействието на други фактори. Това е ограничителен фактор и защото авторът рядко знае много чужди езици и винаги ще се намери текст, в превода на който авторът да не може да участва пълноценно.