Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като хората имат различни интелектуални възможности, различна предразположеност към изучаването на чужди езици, различна мотивация и желание. И човешките възможности, се смята, че са безгранични.

Например, Никола Тесла е владеел 8 езика, Като Ломб – 16 (по някои сведения – 17) и е можела да чете на 11, Юлиан Константинович Щуцкий – 18, отнасящи се към различни езикови групи. Уилям Джеймс Сидис на 30 години е знаел 40 езика, Анатолий Овсянников е знаел 43, Джузепе Мецофанти е владеел до съвършенство 38 езика, бегло е говорел на 30 и е знаел 50 диалекта от различни езици.

Сред преводачите също можем да отбележим полиглоти. Това са Осип Борисович Румер (поет и преводач) – знаел е 26 езика и не е превеждал под линия, Григорий Кочур (украински поет, преводач) – превеждал от 28 езика, Агатангел Кримски (историк, писател, преводач, ориенталист) е владеел около 60 живи и класически езици.

След прочетеното възниква въпросът за това доколко добре тези хора са владеели въпросните езици. И може ли знаейки толкова много езици, да не се объркват с тях? Частичен отговор на тези въпроси дава малка класификация по ниво на знание на езиците:

Ниво носител на езика – тази степен на знания е възможна при хора, които са се родили и живеят постоянно в двуезична или многоезична среда, обусловена от историческите и културните особености на страната. Днес в света има 48 двуезични държави. Три официални езика има в 14 държави в света, във Финландия, Норвегия и Индия използват 2 официални и един регионален език. В Сингапур и Швейцария официалните езици са 4, на Мавриций са 5, а в ЮАР са 12.

Професионалните преводачи най-често знаят един-два или по-рядко три езика. При това те постоянно работят с преводи и усъвършенстват знанията си. Въпреки това специалистите отбелязват, че с течение на времето един от езиците става „по-роден“ от другите. За да се поддържа стабилно високото ниво на знания, трябва да се използва активно езикът, който има нужда от усъвършенстване.

Ниво професионален преводач. По степента на знания на език то се доближава до нивото на носителите. Освен това професионалният преводач е изучил и знае специфичните изисквания към превода, работи постоянно с тях и усъвършенства навиците си. За да се постигне такова ниво, са необходими години. Казват, че за изучаването на един език трябват около 5 години, но на преводачът му трябват още 5 години практика.

Ниво на „средностатистически“ преводач. По принцип тези специалисти знаят добре един-два чужди езика, работят в сферата на устния или писмения превод и превеждат текстове на различни теми. Те могат да знаят езика безупречно, но не могат да разчитат на дълбоки знания. При това не са строго привързани към определен език: според обстоятелствата те подобряват уменията си в един или друг език.

Ниво напреднал потребител. Към тази категория се отнасят ползвателите, които знаят езика добре, но нямат специални умения, необходими за постоянна работа с превод. По принцип това са хора с лингвистично образование, които са склонни да учат езици, но са посветили живота си на превода.

Ниво обикновен човек. Към този разред се отнася основната група ползватели, които знаят един или няколко чужди езика. Знанията им не се отличават с дълбочина, те не притежават преводачески умения, но се оправят добре в ежедневието и разбират смисъла на казаното от другите. Това са ученици, студенти от нелингвистичните факултети, туристите, обикновените хора, на които им е достатъчно да разбират общите фрази.

Тази систематизация позволява да направим извод, че обикновеният човек може да знае основите на няколко езика. На ниво носители професионалният преводач може със сигурност да владее само един-два езика. Разбира се, може да си постави за цел да научи няколко езика. Но в този случай има опасност, че през годините, през които ще учи новия език (5 години), със сигурност ще забрави вече научения.

Трябва да отчитаме и това, че с течение на времето, с развитието на технологиите живият език се променя, еволюира. За добро знание тези тенденции трябва да се проследяват и да се взимат под внимание. Изучаването на родствените, близките по граматика и лексика езици може да доведе до друг проблем: може да започне „смесване“ и човек да се обърка. За да се избегнат интерференциите, във висшите учебни заведения предлагат изучаването на езици от различни групи.

В природата има също надарени личности, които работят лесно над преводите дори и от десет езика. Но такива уникални способности притежават само „избраните“.

Колко езика ще знае конкретният човек, зависи от неговите личностни способности и желанието му да се усъвършенства. При това това може да бъде както стремеж за посредствено „засилване“ на колкото се може повече езици, така и желание да се следва поговорката „По-добре по-малко, но по-качествено“.