Превод на поезия – сам по себе си той е изкуство. Основната трудност е в това в процеса на работа преводачът да не позволи чувствата и емоциите му да затъмнят смисъла. Ето някои наблюдения относно изкуството „превод на поезия“. Професионалната задача на преводача е да отдаде дължимото на работата на друг художник на словото, да я пресъздаде и открие за читателя.

Произведението, добре познато там, където е създадено, често остава незабелязано в друга страна, където хората говорят на друг език. Преводачът трябва не само да влезе в ролята на „хазяин“ на това литературно произведение, но и да го направи достъпно за читателите в конкретната страна, тоест да го представи в същата форма и на този език, благодарение на който тази работа ще може да се оцени достойно. В процеса на превод произведението запазва същността си, но формата и впечатлението, което предизвиква, се променят.

Тъй като лексиката и граматиката на всеки един език имат своите особености, преводът на поетично произведение от един език на друг изисква модификация на звуковия ред и прозодията. Във връзка с това, че в повечето случаи не е възможно да се подбере подходящ еквивалент в езика, на който се превежда, използването на буквален превод се среща рядко.

Но преводът на поезия не е съвсем непостижим. Да, той никога не може да бъде точно копие на оригиналната работа, но това не е и абсолютно задължително. Към него трябва да се отнасяме, както казва Фрай Луис де Леон, като nacidas en él y naturals (все едно е роден в този език и е негова неотменна част), а не като към превод на работа от чужд език.

Преводът по ражда връзка между двама поети, основана на любов към изкуството. Ако преводачът познава езика на автора на оригинала, той може веднага да пристъпи към работа над превода, в противен случай ще му е необходима помощ от тълковен преводач. Но не бива да възприемаме само тълковния преводач като поет. Най-добре е да го приемаме като ходещ и говорещ речник. За подобна работа е най-добре да се привлече изобретателен писател, който има познания и в двата езика, достатъчни за изпълнението на добър превод.

Преводачът в цялата си същност е един измамник, но за разлика от другите плагиати, той си признава. Той краде текста на оригинала, добавя или изпуска някои фрагменти от него, открито посочва направените промени.

Преводаческата работа е независима и в никакъв случай не се оценява по-ниско от оригиналната, тъй като дори най-оригиналните работи рядко може да се нарекат абсолютно автентични. Тук ще е уместно да цитираме Октавио Пас: „Всеки текст е уникален и в този смисъл преведеният текст не е изключение“. Понякога добрият преводач може даже да повиши художествената ценност на поетичното произведение.

Преводачът на поезия може да се сравни с майстор на керамика, който създава нов съд по формата на стария. Преводачът има пълна свобода на действията, когато става дума за изобретяване, модификация на вече измислени думи, отклонения от стандартните варианти и възраждане на забравени думи и изрази, необходими за имитиране стила на оригинала, но на него не му е позволено да прави грешки и да умалява изначалната роля на автора.

Най-достоверното тълкуване изисква голяма сила на въображението. Има риск на преводачът да му се стори по-привлекателно да предаде само повърхностния смисъл на произведението. Най-трудно е да дадеш воля на въображението си, но при това да останеш верен на оригиналния текст.

Важно е да бъдеш преводач-поет, а не поет-преводач, тоест личността на преводача трябва да доминира над личността на поета. Преводачът, който се справя блестящо с пресъздаването на поетичните произведения, съвсем не е задължително да може да съчинява собствени великолепни стихотворения. В същото време, както е казал Октавио Пас, „добрите поети не винаги са добри преводачи на поезия“.

На изкуството да се превежда поезия човек трябва да се учи и да изпълнява превода внимателно, тъй като в момента, в който се използва езикът на поетичното произведение, то се ражда отново и лошият превод може да го убие на мига.

Преводачът върви по неутъпкани пътеки. Той трябва да е готов да рискува и да експериментира открито. Клишето в оригиналния текст, особено на някой екзотичен език, в другия език често придобива нов живот. Буквалният превод на клишета може да стане много популярно изречение в чуждия език. Добрият превод на поезия и до днес се среща рядко и затова досега светът от глобално място се превръща в глобална читалня, потребността от работата на преводача расте ден след ден.