Един преводач с двадесетгодишен стаж предполага какво е бъдещето на професията му и какво го чака преводаческото дело в контекста на стремителното развитие на машинен превод. Някакво идеално бъдеще. Красиво и напълно възможно.

Той започва историята с това как на далечна планета, където нямало аптеки и не се продавали лекарства, хората отивали на лекар с главоболие и лека кашлица. Лекарят изписвал някаква смес, после пак приемал пациенти със същия проблем и така всеки ден. Но броят на хората на планетата се увеличавал и лекарите вече не стигали за всички.

Един от лекарите забелязал, че на всички, които идват с главоболие, той изписвал една смес от лекарства. Защо, помислил той, им е необходим лекар, ако хората знаят, че при главоболие трябва да се приема едно определено лекарство, а при кашлица – друго? И всичко това може да се закупи на достъпно място без намесата на лекар?

Така се родило фармацевтичното дело. Другите лекари на планетата се изплашили: няма ли така да останат без работа? Лекарят им обяснил, че, напротив, точно сега ще започнат да имат работа: лекарите ще имат време да решават сериозни въпроси, които касаят човешкото здраве, и хората ще разберат, че лекарите са способни на много повече от това да лекуват главоболие.

Не е трудно да се досетим, че авторът на статията сравнява лекарите и лекарствата в аптеката с преводачите и машинния превод. Той предполага, че машинният превод ще замени значителна част от превежданите днес материали, но при това ще отвори нови възможности за човешкия превод.

Например, както предполага авторът, компания с помощта на машинен превод първо ще преведе сайт и други полезни материали на чужд език. Ще се окаже, че 10 преведени страници привличат вниманието на повече хора. В компанията ще разберат, че този ценен материал изисква красив превод, а това значи – човешки превод. И ето, неочаквано на преводачите ще им се появят нови клиенти – онези, които по-рано не са се и замисляли за превод.

В „идеалното бъдеще“ преводачите няма да се занимават с брошури за ново кафене или документи на гражданин от Индонезия. Те ще обсъждат терминологията на новото оборудване, ще управляват големи компании, ще следят за това преводът да съответства с характеристиките на техния продукт и неговите крайни цели. Или ще се занимават с локализация на текстове в киноиндустрията и превод на художествена литература. Едва ли създателите на успешните комедии или научно-популярните филми ще могат някога да доверят материала си на машинния превод.

Днес заявките за превод се разделят на две основни категории: вариант, който изисква вярно предаване на информацията с използването на правилната терминология, и вариант, който изисква запазването на стилистиката, настроението и хумора, а понякога дори и на играта на думи.

Ако първият вариант на превода в бъдещето изцяло може да бъде заменен от качествен машинен превод, то вторият – едва ли. Но засега това са само догадки. Затова ние се връщаме към работата и продължаваме да следим внимателно новините.