Художествен превод – тънкости | Преводачи ЕУ

Преводът е предаване чрез средствата на един език на мисли, изразени на друг език. Преводът играе голяма роля в обмяната на мисли между различните народи и служи за разпространение на съкровищата в световната култура. Не напразно А. С. Пушкин е нарекъл преводачите „пощенски коне на цивилизацията“.

Какво значи да превеждаме? На пръв поглед – всичко е лесно. Това, което се казва в изходния текст, трябва да се изложи с думи на друг език като се построяват правилно изречения.

Има един стар виц за семинарист, който трябвало да преведе от латински език изречението „Spiritus quidem promptus est, caro autem infirma“. Това евангелистко изречение „Духът е бодър, но тялото е безсилно“, семинаристът е превел „Спирит е добър, а месото се е развалило“. И преводът е правилен що се отнася до това, че всяка дума от изречението може да се преведе по този начин, а изречението ще се получи нормално. Само че това изречение, разбира се, не предава смисъла на изходния текст. Колкото по-сложен, многозначен е смисълът на изходния текст, толкова по-труден ще бъде той за превод.

Възможно ли е съвършено точно и пълно да се предадат на един език мисли, изразени със средства от друг език? Този въпрос в научната среда е традиционен. Има две противоположни гледни точки:

„Теория за непреводимостта“. По тази теория пълноценният превод от един език на друг изобщо не е възможен заради значителното разминаване на изразните средства на различните езици: преводът е само слабо и несъвършено отражение на оригинала, който го представя по съвсем друг начин.
Повечето изследователи се придържат към другата гледна точка, която лежи в основата на дейността на много професионални преводачи. Тя се изразява с това, че всеки развит национален език е напълно достатъчно средство за общуване, за пълноценното предаване на мисли, изразени на друг език.

Това е така по отношение на българския език – един от най-развитите и богати езици в света. Практиката на преводачите доказва, че всяко произведение може да бъде пълноценно (адекватно) преведено на български език, запазвайки всички стилистични и други особености, присъщи за дадения автор.

Видове писмен превод

Превод на думи (буквален). Това е механичен превод на думи на чуждоезичен текст в реда, в който се срещат в текста, без да се отчита синтактичната и логичната връзка. Използва се основно като база за по-нататъшна преводаческа работа.
Дословен превод. Този вид превод, при правилно предаване на мислите на превеждания текст, се стреми към максимално близко възпроизвеждане на оригинала. Независимо от това, че дословният превод често нарушава синтактичните норми на българския език, той също може да се използва при първия, чернови етап от работата над текста, тъй като помага да се разбере структурата и трудните места на оригинала. След това при наличието на конструкции, чужди за българския език, дословният превод трябва задължително да се обработи и да се замени с литературен вариант.
Литературен или художествен превод. Този вид превод предава мислите на оригинала във формата на правилна литературна българска реч. Той предизвиква най-много разногласия в научните среди. Много изследователи смятат, че най-добрите преводи трябва да се правят не толкова чрез лексикални и синтактични съответствия, колкото чрез творчески изследвания на художествените съотношения, по отношението на които езиковите съответствия играят второстепенна роля.

Други учени определят всеки превод, включително и художествения, като пресъздаване на произведение, направено на един език, със средствата на друг език. В тази връзка възниква въпросът за точността, пълноценността или адекватността на художествения превод.

Художественият стил е най-подвижният, най-творчески развиващият се от всички стилове. Художественият стил не признава никакви прегради по пътя, по който се движи към новото, досега неизвестното. Още повече, че иновацията и необикновеното в изразяването е условие за успешната комуникация в рамките на този функционален стил.

Има случаи, когато на преводача му трябват не само знания, а да е майстор. Писателят често играе с думите и тази игра трудно се пресъздава. Ето една английска шега, построена върху игра на думи. Човек отива на погребение и пита: „I’m late?” и в отговор чува: „Not you sir. She is.” Английската дума late означава и „закъснял“, и „покойник“. Героят пита: „Закъснях ли?“, а му отговарят: „Не, покойникът не сте Вие, сър, а тя.“ Как Ви се струва? На български не се получава тази игра. Но преводачът може да излезе от положение: „Свърши ли се?“ – „Не за Вас, сър. За нея.“

Такива капани са заложени на преводача на всяка крачка. Особено трудно е да се предаде речевият облик на персонажите. Добре е, когато говори старомоден джентълмен или капризна девойка – лесно бихме могли да си представим как ще говорят те на български. Много по-трудно е да се предаде реч на ирландски селянин на български. Тук загубите са неизбежни и ярката речева окраска по неволя трябва да бъде приглушена. Не напразно фолклорните, диалектните и жаргонните елементи на езика са признати от много за съвсем непреводими.

Особени трудности се появяват, когато езиците на оригинала и превода принадлежат на различни култури. Например, произведенията на арабските автори са пълни с цитати от Корана и намеци за неговите сюжети. Арабският читател ще ги разпознае толкова лесно, колкото образованият европеец ще разпознае откъсите от Библията или античните митове. В превод тези цитати си остават за европейския читател неразбираеми. Различават се и литературните традиции: на европееца сравнението на красивата жена с камилата му се струва нелепо, а в арабската поезия то е много разпространено. А приказката „Снежанка“, в основата на която са славянските езични образи, на езика на горещата Африка, съвсем не е ясно как би могла да се преведе. Различните култури създават повече трудности, отколкото различните езици.

Всяка епоха си има свой стил и е недопустимо в повестите, които се отнасят към 30-те години на миналия век, да се срещат такива типични думи за 90-те години, като настроение, преживяване, търсене, свръхчовек… В превода на тържествените стихове за Психея е неуместна думата сестричка… Да наречеш Психея сестричка е все едно да наречеш Прометей братче, а Юнона – мамче.

Средства за оформяне на информацията в художествените преводи:

Епитети
Сравнения
Метафори
Авторски неологизми
Фонетични, морфемни, лексикални, синтактични, лайтмотивни повторения
Игра на думи, основана на многозначността на думата
Ирония
„Говорещи“ имена и топоними
Синтактична специфика на оригиналния текст
Диалектизми.

Всеки превод е творчески процес, в който трябва да бъде отбелязана индивидуалността на преводача, но основната задача на преводача все пак е предаването в превода на характерните черти на оригинала. За създаването на адекватно на оригинала художествено и емоционално впечатление преводачът трябва да намери най-подходящите езикови средства: да подбере синоними, съответстващи на художествените образи и т.н.

Обаче не всички елементи на формата и съдържанието при превода могат да бъдат възпроизведени точно. Случва се следното:

Определена част от материала не се пресъздава и се игнорира.
Определена част от материала се предава не под собствена форма, а под формата на различен род замени и еквиваленти.
Включва се такъв материал, който не е включен в оригинала.

Най-добрите преводи, по мнение на известните изследователи, могат да съдържат условни промени в сравнение с оригинала. И тези промени са съвсем необходими, ако целта е да се създаде аналогично на оригинала единство на формата и съдържанието на материала на другия език, макар че от обема на тези промени зависи точността на превода. Именно минимумът на такива промени предполага адекватен превод.