Какво е превод - познанието на език не стига, за да си преводач! | Преводачи ЕУ

Изучаването на чужд език обикновено започва с упражнения от сорта: „Преведете: Здравей. Как се казваш? Аз съм момче. Аз съм момиче. Това е маса.“. И още дълго време ще превеждаме в ума си българската фраза преди да кажем нещо на английски или на френски, докато изведнъж не открием, че сме се научили да мислим на чужд език.

Преводът съществува от незапомнени времена. Съседството на два народа почти винаги значи, че те воюват или търгуват помежду си, а в двата случая възниква нуждата от преводач, било то за писмен или устен превод, или от човек, владеещ (поне малко) езиците и на двете страни, който превежда до някаква степен смисъла от една езична форма в друга.

Човечеството толкова отдавна е свикнало с това, че подобно нещо е възможно, преводът до такава степен естествено възниква при срещата на двата езика, че трудно се удивлява човек. А между другото, поводите за удивление са предостатъчно. Пробвайте например да отговорите на въпроса, с който започва всяко научно разсъждение: Какво е това превод? Какво се изисква за превода?

Преди всичко, очевидно, ще са ни нужни два езика. Ще ги обозначим с А и В. След това ще вземем някакво изказване от езика А – него ще го превеждаме. (Разбира се, под изказване може да се има предвид и просто една дума: „Здравей!“, или например, „Война и мир“.) Така че целта на превода е да се създаде на езика В такова изказване, което би заменило за носителите на езика В това, което е изказано на езика А.

Не е толкова лесно, нали? Ще се опитаме да обясним. Преди всичко, защо използваме „изказване“, а не „дума“ или „изречение“?

Ето пример: В романа на един съвременен писател героят се опитва да преведе английската дума driver. Думата драйвър работи при англичаните в диапазона от „състезател“ и „преследвач“ до „надзирател на роби“ и от мирното „кочияш“ до мрачното „довеждащ до отчаяние“. А има и още много значения на тази една и съща дума.

Друг персонаж отбелязва по този повод следното: „Англичаните са странен народ. При тях една дума има сто и петдесет смисъла и понятия. Винаги съм се възхищавал на това как великобританците използват една дума за много неща“.

Лигвистът би възразил, като ще каже, че нито английският език, нито думата „driver“ са изключения. Ако погледнем в българо-английския речник, бързо ще се убедим колко многозначен е нашият глагол „вървя“. В различните случаи му съответстват не по-малко от десет различни английски думи. Напротив, няма дума, която винаги ще се превежда по един единствен начин. В художествения превод могат по различен начин да се предават дори и имената и географичните названия.

Разбира се, ако кажем „тази дума на български се превежда по различен начин“, все едно казваме „ние не можем да преведем тази дума сама по себе си, извадена от контекста“. Същото се отнася и до изреченията.

Тези, които изучават латински език, отдавна разказват вицове за семинарист, който трябвало да преведе изречението Spiritus quidem promptus est, caro autem infirma. Това е евангелистко изречение и значи „Духът е бодър, но тялото няма сили“. Семинаристът го е превел: „Спирит е добър, а месото се е развалило“. Тук смешното не е че преводът е неправилен. Смешното е, че той е правилен, но неверен. Това изречение може да се преведе така, ако не се знае от къде е дошло.

Това, разбира се, е единичен случай. Но и най-простото изречение демонстрира същото нещо. Да речем, че са ни предложили да преведем на английски език: Майка миеше прозорците. Може да измислим десетки абсолютно правилни превода на тази фраза. Думата „майка“ може да се преведе с „Mummy“ (ако разказът е от първо лице) или с неутралното „mother“. В последния случай ще се наложи да се посочи чия е тази майка (моя, негова, нейна, тяхна…). Накратко, за да се преведе това изречение, ще се наложи да се вземе предвид цялата ситуация.

Това е най-малкото. За всеки българин това изречение не е толкова описание на битова „картинка“, колкото цитат от буквара. Да предположим, че контекстът е бил такъв: „Това дете може да чете „Илиада“, а го карат да срича „Майка миеше прозорците“!“. В този случай в превода изобщо няма да има нито майка, нито прозорци. Ще ни е необходима фраза, по която се учат да четат английските ученици.

Значи, за да се преведе изречението, трябва да го превърнем в изказване, тоест да разберем в каква ситуация и с каква цел то е било казано и написано. Знаейки целта и ситуацията, преводачът може да си позволи по-малко да се придържа към оригинала.

Да си представим село, забулено в африканските джунгли. Отива там някой пътешественик-европеец с преводача си, който знае местния език. Пътешественикът ще попита: „А дали ще мога да си купя храна?“. Преводачът ще го преведе така: „Той иска да му продадете храна“. Преводът е напълно верен, макар и думите да не са точно същите и в оригинала това да е било въпрос, а не искане. Но няма за какво да упрекваме преводача. Независимо какъв ще е резултатът от преговорите, той си е свършил работата добре.