Английският писател Джон Роналд Руел Толкин е станал известен още приживе, но се е прославил по целия свят едва след смъртта си. Неговите произведения се четат, изследват и, като че ли, от 1973 година, когато Толкин напуснал този свят, думите му се разпростират все повече заедно с интереса към жанра „фентъзи“, в чието формиране Толкин има активно участие. Интернет е буквално наводнен от уебсайтове на професионално и любителско ниво, посветени на произведенията на фантастиката.

Художествените алюзии в текстовете на Толкин

Превод на Толкин – това е трудна и трудоемка работа. Най-известната рожба на писателя е „Властелинът на пръстените“, публикувана, докато е бил жив, изпълнена с езикови и литературни алюзии, при което взети не от живите езици, а от древните писмени паметници. Само изкусният филолог и лингвист може да разбере смисъла им. Над „Властелинът на пръстените“ авторът е работел през целия си живот и действията, описани в нея, обхващат 10 хиляди години. Читателят в наше време е получил възможността да оцени само малки откъси от внушителното незавършено произведение. Зад всеки сюжет, описан от Толкин в този и други трудове, стои митологията, която се простира далеч извън пределите на неговото произведение.

А самият Толкин е бил преводач!

Самият автор-фантаст бил вещ в тънкостите на художествения превод, особено когато става дума за епични и митологични произведения. Може би, ако самият Толкин се беше заел да превежда собствените си трудове на други езици, би следвал някои правила, които сам би измислил.

Той неведнъж се е изказвал критично относно трудовете на други преводачи, захванали се с велики произведения, например такива като „Беулф“, оплаквал се, че преводачите променят древните писания на съвременен „гладко избръснат“ език, призовавал ги да отделят повече внимание на художествените образи, избрани от автора.

„Новата безсмислица“ и другите езици на Толкин

Освен родния си език, Толкин владеел древногръцки, латински, френски, немски, фински, уелски, норвежки, древнонорвежки, готски, шведски, датски, англосаксонски, средноанглийски, холандски, испански, италиански, и келтски език. Толкова дълбоките езикови познания и опитът в превода на литературни произведения са помогнали на автора да разработи езикови уникални изкуствени езици, над които днес си бият главите фанатици и изследователи.

Когато изнася лекция през 1931 година в Оксфорд, Толкин споменава, че езикът е организъм, сходен с митологията – първо авторът си измисля своя митология, а после тя го завладява, пленява го и насочва фантазията му. Да измислиш език е доста отправна точка. Оръжието тук не е езикът, а създаденият сюжет; не езикът се създава за сюжета, а сюжетът за езика. Толкин смята историите си за опит да създаде свят, в който би било възможно съществуването на езикова форма, която да отразява персоналните му естетични предпочитания. Читателите няма как да повярват, че самата история не е била на първо място за автора.

Толкин измислял нови езици през целия си живот. Първият език, за чието създаване на Толкин помагала братовчедка му, бил невбош, което в превод от същия този език значи „нова безсмислица“. В невбош се прокрадват променени думи от английски, а също се разпознават латински, гръцки, френски, които Толкин изучавал в училище.

След това лингвистичните игри довели Толкин до създаването на наффарин, който приличал вече малко на елфските езици на автора, измислени по-късно.

А Вие говорите ли елфски?

Самият Толкин бил влюбен в уелския и финския езици. Те му се стрували звучни, красиви, направо „изба, пълна с ароматно вино, чийто вкус тепърва ти предстои да опиташ“. И както това чудесно вино, езиците опиянявали Толкин. Така в разработването на своите елфски езици той подчертавал много неща точно от финския и уелския. Писателят мечтаел неговите езици по стил и структура да приличат на европейските, но при това звучали особено красиво. Между другото, мисълта за това, че това ще бъдат точно елфски езици, осенила автора през 1916 година.

Създаденият от него език, вдъхновен от финския, се казва „квеня“, от уелския – „синдарин“. Невероятно е, но в продължение на години и двата езика придобивали нови форми и корени като живите езици, разширявали структурите си, все едно се развивали нови клони.

Толкин не просто съчинявал нови думи, той ги създавал на основата на дадени корени, скланял ги съгласно неговите си правила, наблюдават взаимодействието им. От много думи той се отказвал решително, онези езици, които е използвал във „Властелинът на пръстените“ и „Силмарилион“ шлифовал прецизно, направил ги е съвършени.

Синдарин и квеня, родени на основата на протоелфски език (Primitive Elvish), се отнасят към елфското езиково семейство. На пръв поглед те са съвсем различни, но общите им черти могат да се проследят. Квеня се отличава със сложна падежна система, синдарин – със сложна предложна структура.

Но как станало възможно разделението на протоелфския език на няколко различни езика? Това се случило при сепарацията на елфите на тези, които отишли в Благия Край, и онези, които останали в Средиземието. Заедно с миграциите на елфите се променяли и техните езици, зараждали се наречия, смесвали се и оживявали нови езикови форми. Така се появил адунаик – общият диалект, понятен за повечето хора от Средиземието в периода на събитията, отразени във „Властелинът на пръстените“, вътре в него се зародили диалекти – хобитски, гондорси и прочее. На страниците на епичната сага героите периодично прибягват до харадски, друедайнски и дунландоски език. Първият е бил родният на Гандолф, вторият – на дунлендингите, третият – на воинствените орки. Между другото, орките дали живот на много наречия и понякога дори не можели да разберат собствените си събратя от близките племена.

В крайна сметка Саурон заповядал да измислят за орките общ полезен език, който нарекли черно наречие. Самите орки не искали охотно да го учат. Но Саурон не се отказал от черното наречие – говорел на него с приближените му слуги. Заклинанието на мистичния пръстен е написано именно на черното наречие, фрагментът му е приведен във „Властелинът на пръстените“.

Какво трябва да знае преводачът, заел се с превод на Толкин?

Преди да започне да работи над превода на Толкин, е важно езиковедът да се запознае с цялото творчество на професора.

Добре би било да почита, че самият Толкин е писал за художествения превод, включително използвайки го в своя труд. Тази информация може да се намери в писанията на Роналд, които били издадени от сина му, и в някои други издания.

При превода е важно да се анализират внимателно неанглийските словоформи и фрази, които в произведенията на Толкин са страшно много. По принцип е важно те да се предадат максимално точно, защото точно те придават неповторимост на стилистичната окраска на сагата на писателя, като предизвикват особено настроение. Прибягването до побългаряване на непонятните думи означава да се разруши целостта на прецизния лингвистичен строеж на елфския език.

При превод на Толкин е важно да се улови особената архаичност, да се създаде атмосфера на древна легенда, като основен инструмент за това ще са лингвистичните форми, а не лексиката. В противен случай текстът на Толкин може да се превърне в старославянска притча.