Превод на култури – част 3
Прието е да се смята, че най-лесно се превежда на този език, който знаем най-добре. А кой език знае най-добре всеки един човек? Разбира се, че родния. По мнение на много специалисти точно преводът на роден език е най-точен и стилистически безупречен. Но винаги ли нещата стоят така? Наистина ли преводът на роден език е залог за неговото качество и винаги ли „по-лесно“ значи „по-добро“?
Трябва да разберем, че няма смисъл да оценяваме превода на част от целите и задачите, които той преследва. В едни случаи е достатъчно да се изрази общият смисъл на фразата, в други се изисква да се предадат изкусно най-тънките нюанси на значението и стила. Така че преводът може да се смята за „добър“ тогава, когато той решава поставената задача.
С предаването на тънките съдържателни и интонационни нюанси не всичко е така очевидно, както може да ни се стори на пръв поглед. От една страна, много по-лесно е да се изрази някаква мисъл на родния език, но има опасност тънкият смисъл просто да не се разбере от преводача, защото е произнесен на чужд език. Смисълът на фразата на роден език, обратното, може би ще се разбере, а дали на преводачът му достига майсторство и умения да го преведе на друг език –това е големият въпрос.
При превод на фразеологизми прогнозата за точността на превода се определя от нивото на осведоменост на преводача за фразеологията в съответния език. Например, ако българският преводач чуе фразата „трябва да си държиш езика зад зъбите“, той може да преведе нейния смисъл („не трябва да казваш на никого за това“), дори и да не знае какъв е фразеологичният еквивалент на другия език. При превода от чужд език има риск да не разбере смисъла на чутата идиома и тогава преводачът ще трябва да преведе фразата дословно, като да, няма никаква гаранция, че смисълът и ще се изтълкува правилно от присъстващите.
Още по-интересно стоят нещата с превода на термини и тяснотематична лексика. Разбира се, преводите, които изобилстват с такава лексика, трябва да се изпълняват от тясно профилиран специалист. Но нека си представим, че преводачът трябва да преведе на родния си език немската дума Knollenblätterpilz (зелена мухоморка). Разбира се, става дума за гъба, но за каква точно, преводачът не знае. Да се „измъкне“ от тази ситуация е доста сложно, думата все пак трябва някак да се преведе. Ако насочеността на превода е противоположна и преводачът чуе името на гъбата на родния си език, еквивалентът на което в чуждия език е забравил или никога не е знаел, той може да преведе това име описателно (ще се придържаме към примера със зелената мухоморка – „отровна гъба“). Дори и този превод да не е идеален, поне разбираме смисъла.
Ако говорим за ситуация, в която се иска да се осигури поне общо разбиране от участниците на беседата, без да се впускаме в смислови и стилистични тънкости, то насочеността на превода не е от значение. Да бъдем откровени: професионалният преводач в своята профилна област с лекота предава приблизителния смисъл на казаното както при превода от родния си език, така и обратното. Ако става дума за преводач-дилетант, той може да изкриви значението на фразата при превода на всеки език.
Висш пилотаж в превода е предаването на оригиналната стилистика на речта или текста. Тук, разбира се, няма равни на носителите на езика, на който се осъществява преводът. Само носител на езика може безупречно да предаде всички нюанси на стила и да звучи наистина автентично.
Гореспоменатите особености са разпространени до голяма степен в устния превод. Превеждането на писмени текстове винаги е по-комфортно да се осъществява на родния език. Не случайно авторитетните преводачески агенции си сътрудничат с носители на различни езици, за да осигурят високо ниво на качеството на писмените си преводи.
Related posts
