
Дипломатическите преводачи са специалисти, чиито грешки може да излязат солено на света. На международната арена те стават „сиви кардинали“, способни да повлияят върху промените във външната политика на държавите и върху цялата атмосфера на света с една неточно преведена дума. Особено трудно им е на преводачите-синхронисти, които извършват дипломатически превод тъй като за да се ориентират в значението на дадена фраза, те разполагат буквално с част от секундата.
Грешките на преводачите, останали в историята
Дипломатическите преводачи също са хора, а на хората им е присъщо да грешат. В сравнение с другите преводачи, те поемат много повече отговорност и натоварване, което понякога се проявява с грешки – забавни или наистина опасни.
Преводаческа грешка веднъж влошила сериозно отношенията между Съединените Американски Щати и Испания, макар и да нямало обективни причини за това. Действащият тогава министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд говорел за възможностите на новите ислямистки терористични атаки в европейските градове. Неговият преводач заявил, че ще има нов терористичен акт, който ще се случи в Испания. Така неправилно използваната граматична конструкция превърнала предупреждението за предпазливост в открита заплаха към Испания.
- В истински скандал се превърнало посещението на Джими Картър в Полша през 1977 година. Тогава Полша принадлежала към социалистическия лагер, затова за посрещането на 39-тия американски президент бил изпратен руски преводач, който знаел горе-долу и полски, и английски. Картър се опитал да предразположи аудиторията, речта му била открита и дружелюбна, но заради непрофесионализма на преводача всичко било напразно. Още първата фраза на президента „Излетях от САЩ тази сутрин“ била преведена неправилно, по думите на преводача Картър „е излетял от САЩ, за да не се върне никога повече там“. После станало още по-зле – в превода се появили изрази за интимните места на полските жени и силното полово влечение на Картър към поляците. Веднага бил извикан друг преводач, но срещата вече нямало как да бъде спасена.
- Иранският президент Махмуд Ахмадинежад в своята реч на пресконференция казал, че всяка страна има право на развитие на ядрени технологии. Преводачът от CNN предал това като гръмко изявление – Иран смята да изготви ядрено оръжие. В грешка на такова ниво вече няма нищо смешно.
- През 2013 година цялата испанска преса обсъждала небивал политически скандал, също предизвикан от неточен превод. Представител на Евросъюза по въпросите за образованието споменал думата “rubbish” в характеристиката на изказването на Хосе Верт – действащият тогава министър на образованието на Испания. Думата, която от английски език може да се преведе като „нещо много нелепо“, била преведена като „боклук“.
Основни знания на дипломатическия преводач
Развитие на кръгозора. При дипломатическия превод трябва да се разбира културата на двете страни, за да може преводачът грамотно да я поднесе на аудиторията. Американските политически деятели в речите си често цитират Библията, затова при превод на тяхна реч само човек, който е добре запознат със Свещеното писание, може точно да предаде смисъла на казаното.
- Владеене на диалектите и тънкостите на езика. Политиците се опитват да се придържат към литературната реч, но не винаги се получава. Пословиците, поговорките, препратките към събития и личности – всичко това не трябва да затруднява преводача.
- Съсредоточеност и бърза реакция. Особено това се отнася до синхронните преводачи при дипломатически превод, защото точно на тях им се налага буквално да мислят едновременно с оратора. Секунда забавяне застрашава да се изгуби смисълът на цялото изречение.
- Добра памет. Освен огромен речников запас, който държат в главите си преводачите, добрата памет им помага точно да запомнят речта на говорещия при последователен превод.
- Обективност и политическа безпристрастност. Важно е речта да се предаде, без да добавя нищо от себе си. Всякакви оттенъци, които добавя преводача и които не са в думите на оратора, са недопустими.
Дипломатически преводач: между чука и наковалнята
Ако преводачът на художествени текстове стои между писателите и читателите, преводачът-синхронист на научна конференция – между учените и слушателите, то дипломатическият преводач се оказва между две държави, често – между две идеологии.
Протоколният превод на високо ниво изисква не само безупречни знания и на двата езика, но и ясно разбиране на ситуацията на международната арена, способностите да се съпоставят думите с политически контекст, познания за дипломатическия етикет. Красотата на езика и гладкостта на стилистиката отстъпват в този превод пред точността на политическите акценти, но и откъслечните, резките, обърканите фрази са недопустими.
За дипломатически превод не е достатъчно да се знае литературния език, иначе преводът на речта на представителя на която и да е страна, където има няколко диалекта, може да постави специалиста в задънена улица. При английския език е необходимо задължително да се знае както класическия оксфордски език, така и английско-американския, тъй като много термини, в частност юридическите, в него са несъпоставими. Необходимо е да се знае и латински, тъй като много дипломатически термини са произлезли от този език.