Как се случва синхронният превод?

Делегатът започва да говори, преводачът възприема съобщението на един език и веднага го съставя и го изговаря на друг език. Лесно е да се обясни, трудно е да се направи. Този процес изисква невероятна комбинация в работата на органите на чувствата, двигателните и когнитивните навици – всичко трябва „да звучи в унисон“. Преводачът не може да си позволи при това да се запъва или да прави паузи, а още повече да пита или да иска да се понижи темпото на речта. Трудът на синхронния преводач предполага такова разнообразие в знанията и внимание към нюансите на речта, че нито едно интелектуално изкуство не може да се сравнява с това. Сам по себе си фактът, че някой изобщо може да направи такова нещо, е удивителен.

Поразителната работа на мозъка

Учените в областта на неврологията изучават феномена на езика десетки години. До днес съществуват много научни работи по изследването на носителите на няколко езика. Но пълното разбиране на синхронния устен превод е много по-сложна задача за учените. В мозъка на синхронния преводач протичат толкова много действия или процеси, че дори е трудно да определят от къде изобщо да започнат. Въпреки това наскоро група ентусиасти прие това предизвикателство. Тяхното внимание привлякъл отделът на мозъка с името „каудатно ядро“.

„Ядрото“ не отговаря за езиковите способности. На невробиолозите то е познато с ролята си във вземането на решения и проявата на доверие. Този отдел прилича на диригент на оркестър: той управлява дейността на много други отдели на мозъка с цел осъществяване на разновидности на сложно поведение. Следователно резултатите от изследванията на синхронния превод се оказали едно от най-важните открития в неврологията за последните 10-20 години. Станало ясно, че за многото биологично сложни способности отговарят не отделни части на мозъка, които изпълняват конкретни задачи, а мълниеносната координация на работата на областите, които осъществяват по-общи задачи като движение и чуване. Както става ясно, синхронният превод е постижение, възможно благодарение на координираната работа на интелекта.

Синхронният устен превод често се асоциира с драматични събития от миналото. Силната необходимост от този вид превод се е появила със създаването на Лигата на нациите след Първата световна война. Ефективността на техниката на синхрона е доказана по време на съдебно изслушване на Нюрнбергските процеси по делата на главните фигури на нацизма. Въпреки това известно време оставала под съмнение точността на този превод. Едва в началото на 70-те години на миналия век Съветът по безопасност на ООН напълно въвел практиката за използването на синхронния превод. Дотогава просто не се доверявали на синхронните преводачи. В наши дни към двете главни столици в света на многоезичните конференции – офисите на ООН в Женева и Ню Йорк – се присъединява Брюксел, тъй като в разширяващия се Европейски съюз все повече и повече се увеличава съставът на езиците, с които се работи. Броят им вече е наистина голям, при което част от заседанията се водят едновременно на всички езици, което по естествен начин предполага използването на преводачески услуги със съвсем различни езикови двойки.

От една страна, синхронните преводачи имат голяма сила, а от друга, те нямат контрол над речта на оратора и над нейната скорост. Дори и пред преводача на масата да има разпечатана речта на говорещия, той все пак трябва да бъде нащрек, тъй като във всеки един момент може да последва иронично отстъпление. А между другото играта на думи, сарказмът, иронията, шегите, които са тясно свързани с културата на народа, са истински кошмар за синхронните преводачи. Както отбелязва един преводач в статията си: „Играта на думи в езика на оригинала, която произлиза от многозначността на една дума, е най-добре даже да не се и опитваш да я превеждаш. Ако все пак успееш, запази хумора“.

Какво е мнението на другите преводачи, които се занимават със синхронен превод, как те виждат работата на мозъка на синхрониста? Прочетете продължението на статията ни тук!