Превод на култури – част 3
В първата част на статията ни започнахме една тема, която би заинтригувала всеки, който се замисли за това как точно синхронните преводачи успяват да изпълнят задачите си. А какво мислят световноизвестните преводачи, тези с дълъг опит и голям професионализъм? Коя част от мозъка на синхрониста го прави толкова успешен и други отговори на подобни интересни въпроси може да научите по-долу.
Барбара Мозер Мерсер е професионален преводач на английски, немски и френски, но в последните години отделя много време на неврологията.
„Беше ми интересно да разбера какво се случва в мозъка ми по време на синхронния превод. И трябваше да намеря начин да си отговоря.“ – признава тя. Когато през 1987 година тя започнала да учи в Женевския университет, това все още не било възможно: факултетът по превод се занимавал с практиката, а не с изследвания. Тогава тя сама решила да намери изход заедно с колегите си, които специализирали в изследванията на мозъка.
Нарли Голестани – ръководител на Лабораторията по изучаване на мозъка и езика в същия университет обяснява: „Езикът е една от най-сложните когнитивни способности на човека. Билингвизмът (двуезичието) се изучава отдавна. Синхронният превод излиза от рамките му, защото и двата езика се използват едновременно. При това в различни модалности, тъй като в едно и също време протича възприемане и възпроизвеждане. Затова задействаните отдели на мозъка се активират изключително интензивно и излизат от пределите на езика“.
В Женева, както и в много други неврологични лаборатории, основният инструмент е функционалната магнитно-резонансна томография, с помощта на която изследователите изучават мозъка по време на осъществяването на конкретна задача от него; в приложението към синхронния превод този метод вече не откривал връзка между областите на мозъка, които осигуряват самия процес.
Една от тези области е обонятелното поле на Брока, познато с ролята си във възпроизвеждането на езика и в работната памет, което позволява да се запази това, за което мислим, и управлява това, което правим. Тази област е съединена със съседни отдели, които помагат да се контролира разбирането, а също и възпроизвеждането на езика. „В синхронния превод, когато човек слуша нещо, превежда наум и говори едновременно, между тези отдели протича мощно функционално взаимодействие“ – казва Голестани.
Тук са въвлечени и много други отдели, между които на свой ред също присъстват безкрайно много връзки. Двата отдела на стриатума – анатомичната структура на терминалния мозък, който играе голяма роля в хода на еволюцията – се оказват ключови в управлението на работата над тази сложна задача. Това са каудатното ядро и путаментът. Също така тези структури са въвлечени в процесите на заучаване, планиране и изпълняване на движения. Това означава, че няма един мозъчен център, който да отговаря изключително и само за синхронния превод. Отделите, въвлечени в този процес, може да се нарекат универсални, а не специални.
Веднъж тръгнал слух, че някакъв синхронен преводач толкова майсторски владеел професията, че по време на превода решавал кръстословици… но мълвата изгубила и името, и мястото, и датата. Към такова изказване е трудно да се отнесем без скептицизъм. Какво е мнението на някои от опитните преводачи? Един от тях казал, че е чувал нещо подобно. Останалите се отнесли към това с усмивка, като казали, че това са просто измишльотини.
Попитали преводачът с доста голям стаж Барбара Мозер Мерсер дали преводачите могат по време на синхрона да правят и друго. Тя отговорила, че по време на работата, която в по-голямата си част се изпълнява от жени, някои плетат или са плели, когато това хоби е било по-разпространено. В интерес на истината еднообразните движения на ръцете могат добре да допълват активността на мозъка по време на превод. Но кръстословица… преводачката заявила, че не е пробвала, но при определени условия – добре позната тема, ясно говорене на ораторите и тям подобни – би могла да опита.
Самият факт, че този трик е по принцип възможен, само потвърждава, че в мозъка на синхронния преводач се случват наистина изключителни неща. Например синхронните преводачи отлично умеят да се абстрахират. При нормални условия, за да контролираш своята реч, просто е необходимо да слушаш собствения си глас. А преводачите трябва да се съсредоточат върху това, което превеждат, затова на собствения си глас те не обръщат по-малко внимание.
Related posts
