Преводаческата дейност е многообразен творчески процес. Целта ѝ е възможно най-пълно и точно да транслира съдържанието на оригиналния текст за чуждоезичния читател.

В теорията има три типа писмен превод:

• Дума по дума – представлява възпроизвеждане на текста дума по дума със запазване оригиналната структура на изречението. Използва се в коментарите, фразеологизмите, а също и като първо стъпало в работата на преводача над материала.
• Дословен – по-пълно изложение на текста, с осмислено използване на езиковите единици на речта и като се взима предвид контекста. Контекстът се предава с използването на еквивалентни думи, аналози и описателен превод. Ако строежът на изречението позволява текстът да се преведе адекватно на английски без последваща художествена преработка, то това изложение може да е достатъчно. Макар че много често дословният превод излиза извън границите на синтактичните норми на езика и има нужда от последваща преработка.
• Литературен – не просто възпроизвежда думата точно на друг език, а напълно предава смисловата съставна на текста. В резултат на това се получава превод на английски текст, който създава у читателя нужните асоциации и правилно емоционално възприемане. При това не се допуска умишлено опростяване на текста и съкращения.

Тези типове превод се използват при работа с материали от всяко специализирано професионално направление и особено в художествената проза и поезия.

Към писмения превод се предявяват по-строги изисквания, отколкото към устния. Напълно трябва да са спазени всички правописни, граматични и стилистични правила на езика. Ако в устната реч могат да се допускат обсъждания, уточнения, то за написването на думите или фразите е необходимо да се избере един най-подходящ вариант.

Английският език, независимо че се учи относително лесно, се отличава съществено от българския. Тези различия пораждат много тънкости, съпровождащи превода на текста на английски език.

Най-характерните особености:

• Различен синтаксис. Вътрешното взаимодействие на различните части на речта в английските и в българските изречения са коренно различни. Невъзможно е оригиналът да се повтори без промяна в структурата на изречението. Благозвучието на езика изисква адаптиране на фразите една към друга.
• Времена. В английския има дванадесет, в българския са девет. За да се определи правилно времето, което трябва да се употреби при превод на английски текст, трябва да се знаят добре разликите им.
• Избор на лексикално съответствие. В английския език няма окончания. За предаване на отношенията между частите на речта се използват служебни думи. Липсата на окончания създава още една трудност – често съществителното, глаголът и прилагателното се пишат по един и същи начин. Могат да се различат само в контекста или опирайки се на синтаксиса: различните части на речта заемат в английския език определено място в изречението. За да се направи грамотен превод на английски текст, трябва много ясно да се разбира и спазва структурата на изречението.
• Идиоматични изрази. Различният манталитет поражда специфична система от образи. За да се употребят английските идиоми правилно, те просто трябва да се знаят.

Езиковият специалист трябва да може да прави дълбоки анализи на превеждания текст и да редактира пълноценно черновата. Накрая добрият превод ще съответства напълно по смисъл и по стил на оригинала. Качествената интерпретация на материала изисква отлични познания и гъвкаво въображение от страна на преводача.

В агенция за преводи и легализация „Преводачи.еу“ можете да получите качествен превод на английски текст на всякаква тематика, тъй като ние работим с истински професионалисти в това направление.