Какво трябва да умее един човек в бързо променящия се свят, за да преуспее? Може би много неща. И знаенето на чужди езици е едно от първите условия за успех. А ако не знаем  английски език, вече трудно ще разбираме и родната си реч. Нова реалност, нов език.

Разбира се, филолозите мърморят с основание, изобщо не е задължително да се замърсява българският език с всички тези чуждици: маркетинги, дилъри, франчайзинги и дистрибутори. Има си български думи, които отразяват същите понятия. Дълго съпротивляващите се на чуждоземното влияние немци с удоволствие си пият кафето в почивките, огорчавайки преводачите с немски език с неочаквани изблици на английски думи в речта си. Французите, които доскоро упорито отказваха да приемат изискванията на чуждестранните си партньори да представят документите си на английски език, също се предадоха. И новото поколение французи вече владее прекрасно английски език. Няма накъде! Ако искаме да ни разберат, трябва да говорим на английски.

И го учим. Опитите на българина да прояви максимално способностите си са съвсем разбираеми, още повече, че дълго време е бил лишен от тази възможност. И е просто забележително, че професионалистите – инженери, лекари, програмисти и други – получиха възможност да четат специализирана литература на оригиналния език и да комуникират с колегите си от другите страни без нуждата от преводач с английски език. Понякога това беше не само оправдано, но и неизбежно, особено когато не може да се намери преводач. Но затова я има тази професия– преводач, за да могат хората да се разбират. На хората, които не владеят свободно чужд език, а такива в България към момента са доста, им е трудно да мислят едновременно КАКВО ДА КАЖАТ и КАК ДА ГО ФОРМУЛИРАТ НА ЧУЖД ЕЗИК. Но се опитват. Понякога не се получава добре. В резултат на това вежливо усмихващият се през цялото време на преговорите европеец може по време на почивката шепнешком да попита присъстващия преводач с английски език: „Обясни ми, моля те, за както говореха. Те мислят, че говорят на английски, а на мен ми е неудобно да ги попитам пак“.

Пътуващите по цял свят представители на чуждестранни филми прекрасно разбират функциите на преводачите и ги наричат поетично „ангели на комуникацията“. И си е така. Един преводач, който съпровожда чужденец, особено ако е в нашата страна за първи път, трябва не само да превежда, но често и да пояснява някои тънкости, включително и езикови. Например горепосочените чуждици.

„А в тази стая работят нашите мениджъри“ – казва сътрудник в българска фирма и отваря вратата. Инстинктивно оправящите си папийонките и заемащи изпъната като струна стойка чуждестранни бизнесмени са сигурни, че сега ще им представят борда на директорите и, виждайки младичките добре облечени момичета, с изумление разглеждат представената им картинка, а след това се обръщат въпросително към техния преводач. Налага се да им се обясни, че в българския език думата мениджър (от manager – ръководител) има съвсем друг смисъл. Така по-скоро наричаме координаторите, секретарите, дори куриерите. Но пък звучи тежко… Макар че, какво и е на думата „секретар“? В Англия думата “secretary” означава „министър“.

Към ЧАСТ 2