В първата част на тази статия Ви запознахме със спецификата, рисковете и социалното значение на професията преводач. Прочетете как се става специалист по превод и разберете какви положителни и негативни страни има тази професия. Продължаваме…

Къде се става преводач?

Основните знания се сформират още на първия етап – специализираното училище с английски или друг чужд език. Но ако имате 6-тица по чужд език на ниво средно образование, бъдете сигурни, че имате отлични предпоставки да овладеете професията, имате зелена светлина за висшето учебно заведение.

Образованието е един от решаващите фактори за плащането на хонорарите. Затова ако не искате да пропилеете дните си в средностатистическа кантора, повишете нивото си. След училище потърсете по-квалифициращи заведения в страната, по-специализирани – университети. Не изпускайте възможността да идете в страната, в която говорят на езика, който специализирате, и да изваете досегашните си знания с общуване с местните жители. Може да използвате различни програми по обмен на студенти, практики в чужбина.

Дори и при едно обикновено пътуване можете да придобиете колосален опит. Това струва пари, но не толкова, колкото си мислите. Днес има много организации, подпомагащи младите хора да се развиват, да общуват. Тези организации помагат, при нужда оказват юридически и медицински услуги.

След завършване на университета във Вашата страна се опитайте да попаднете в престижно учебно заведение зад граница. Това обучение е на най-високо ниво, постоянна практика и тежка основа за растеж в кариерата.

Плюсовете да си преводач

Гарантиран растеж в кариерата и висока заплата. Специалистите с повърхностни знания по английски днес се ценят повече в производството, в бизнеса и в деловата сфера. Какво да говорим за конкурентоспособността на професионалния преводач. Дори и да не си намери работа по специалността, този преводач винаги ще е търсен на трудовата борса.

Разширяване на хоризонта. Основното е, че преводачите пътуват много, общуват с хора, въртят се около елита, изучават културата и традициите, като повишават културното си ниво. Nе всички, разбира се. Много специалисти по различни причини рядко излизат извън пределите на родния си град. Но и на градско ниво винаги може да се намерят интересни запознанства и висше общество.

Постоянно развитие и усъвършенстване в различни области. На преводача му се налага да работи в различни отрасли: производство, бизнес, наука, делова сфера, реклама, TV, PR, шоу-бизнес и други. Разбира се, той трябва да може да се ориентира в спецификата, да знае и разбира думите, специфичните термини. Затова той трябва поне повърхностно да знае предмета на превода си.

Недостатъци на преводачеството

При преводача трябва да липсва (или много добре да се прикрива) чувството на самолюбие. Тази професия се отнася към сферата на услугите, затова, за съжаление, към специалистите, дори и да са висококвалифицирани, отношението е като към обслужващ персонал. Уви, манталитетът на отечествените и много от западните бизнесмени е подчинен на едно такова мислене – този, който не губи физически усилия, например, не копае с лопатата, той се занимава „с глупости“, значи, че работата му е непринудено губене на време. Унизителна логика, но реалността е такава.

Изисква се образование и постоянно усъвършенстване. Това е полезно и интересно, минусът е в това, че трябва да сте постоянно напрегнати – винаги да сте в крак с новостите не само в собствената си професия, но и в спецификата на превеждания предмет, област.

Документално потвърждение. Специалистът трябва да има документи, които да потвърждават неговата квалификация, разрешения да изпълнява тази дейност и други бумаги. Това струва пари и неимоверни усилия.

Конкуренция. С появата на платените учебни заведения, факултети, курсове и други съмнителни учреждения на пазара излезе армия от неграмотници. Те преценяват възможностите си реално, затова и „дъмпингират“ разценките на услугите си. Не стига, че обезценяват труда на преводача, те и не претендират за по-достойно заплащане, като така привличат с ниски цени. Можем да се борим с това само като потвърждаваме професионализма си постоянно и по този начин да заинтересуваме клиента – с качеството на работата.

Синхронният превод убива физически. Отделната специализация – синхронен превод, е една от най-високите квалификации и е стабилно и високо платена. Майсторите на словото, които не издържат на конкуренцията, се стремят към реално високи доходи. Но това е невероятно тежка работа, фактически физически труд. А ненормалните обеми информация, животът в постоянен тонус и умствено напрежение водят до нервни сривове и отслабен социален имунитет.

Но, разбира се, не всичко е толкова зле. Професията, независимо от недостатъците, е доходоносна – винаги може да се изкарат пари за хляб и масло. Но за да бъде конкурентоспособен един преводач и да направи добра кариера, е най-добре паралелно да научи няколко специалности: икономика, право, политология, журналистика. Няма да си изкарва по-лесно хляба, но освен с масло, белият къс от висококачествено брашно ще бъде намазан с голяма порция хайвер.