Превод на телевизионни предавания: тънкости | Преводачи ЕУ

Преводът за телевизията е особена сфера, която в общия поток от преводите за бизнеса и за частните лица е нищожно малка. Но онези малко преводачи, които се занимават с превод на чуждестранни програми и филми, биват погълнати от особен свят със своите специфични „правила на играта“.

Разбира се, първото и основно изискване, предявявано към преводача на телевизионни програми, е високото ниво на професионална подготовка, голям опит с писмени преводи по съответните тематики, тънко чувство за езика – както за българския, така и за чуждия, безупречна грамотност. Ние често обръщаме внимание на грешките и „гафовете“ на телевизионните водещи и оратори, в случай на преведени предавания, документални, анимационни и художествени филми голяма част от отговорността за подобни неточности ще лежи именно на раменете на преводачите.

По принцип при даването на заявка за превод българските телевизионни и радио компании подготвят подробна техническа задача и инструкции за него, с които преводачът е длъжен да се запознае внимателно, преди да започне да работи, а също и изисквания, които той трябва да спазва строго. Основната специфика на превода в телевизионната сфера се изразява, от една страна, с това, че е необходим писмен превод, а от друга, този превод се чете на глас. Препоръките към преводача на телевизионни предавания се разработват с оглед на тези особености. Преводачът трябва да обръща внимание на следните моменти:

Всички числителни се пишат с думи.
Величините в неметрични единици за измерване (инч, фут, миля и други), които се срещат в изходния текст, се озвучават в метрична система.
Абревиатурите се записват така, както трябва да се произнасят (например не „началникът на МВР“, а „началникът на Ме-Ве-Ре“).
При собствените имена – наименования, имена, топоними – се поставят ударения.
Имената на хората трябва да се превеждат спрямо днешните правила за транскрипция на собствени имена. Имената на знаменитостите, названията на населените места, забележителностите задължително трябва да се сверяват със справочници.
Добре е да се избягват неблагозвучните звукосъчетания.
Задължително се поставят ударения при думите, които имат омографи (например думата „пара“ се пише по един и същ начин, но при поставянето на ударение на първата буква „а“ думата е със значение на изпарение, а при поставянето на ударението върху втората буква „а“ думата ще има значение на монета, средство за заплащане).
За пословиците и идиомите трябва да се подбират съответстващи фразеологизми от българския език. Ако това не е възможно, трябва да се направи литературен (в никакъв случай дословен!) превод.
Трябва да се избягва многословието и да се използват икономични езикови средства (не „дотогава, докато всички се съберат“, а „докато всички се съберат“ и „на мястото на часовника сега се намират развалини“, а „на мястото на часовника сега са развалини“).

Предявяват се особени изисквания към оформянето на текстовете. Често преводачът трябва да поставя изискваните от редакторите тайм-кодове, наблягайки на това, времето за звучене на българския текст да не превишава времето на звучене на оригиналния. Паузите в текста трябва да се отбелязват със специални символи. Ако в документален филм е необходим превод на речта на говорителя и на другите действащи лица, трябва да се направят съответните отметки в зависимост от това, чия именно реч се превежда сега, за да може актьорът, който озвучава филма, да смени интонацията си.

Заявките за превод на ТВ-програми по принцип се правят в агенции за превод и легализация, които имат опит в оказването на такива услуги. Професионалните компании разполагат с достатъчно ресурси, не само да изпълнят превода на оригиналния текст, но и да го наложат на съществуващото видео, а също може да предоставят и собствени дубльори и актьори за озвучаването на готовия превод. Изборът на самите услуги остава, разбира се, в ръцете на заявителя.