Превод на култури – част 3
Много преводачи се сблъскват със ситуации, в които изходният документ е, така да се каже, недоработен, като чернова. Недоработеният материал може да се определи като материал, който има печатни грешки, грешки в изложените факти, който предизвиква съмнения в достоверността на съдържанието си. Това обикновено се случва, ако авторът няма достатъчно опит в съставянето на текст или в излагането на самия материал. Освен това езикът на такива документи често не отговаря на изискванията на стила.
При подобно стечение на обстоятелствата преводачът е в ступор: да поправи ли съдържанието, за да подобри качеството на текста, или просто да поправи грешката? В това трудно за преводача положение е много сложно да се намери правилният изход. При това с такава ситуация се сблъскват повечето преводачи. Не им остава нищо друго, освен да рискуват и да решат сами какъв вариант е най-добър спрямо темата на документа, а също и спрямо изискванията на клиента и неговите цели. Взимайки под внимание тези фактори, професионалният преводач се спира на този подход за решаване на проблема, който според него е най-рационален.
Ще дадем примери за най-често използвалите варианти за развой на събитията. Първо, би било добре преводачът да се свърже с човека, съставил документа. Но за начало, трябва да отметне всички моменти, заради които са възникнали въпроси, и да състави списък на всичко, за което ще пита. Препъни камъкът е, че обикновено не е възможно да се открие авторът на текста. Например, той изобщо не е споменат в материала или непосредственият клиент е получил текста от някой друг и данните за автора липсват. Разбира се, има изход: може да се попита самия клиент. Ако той има някаква представа за съдържанието на документа, той наистина може да помогне с нещо съществено.
Освен изброеното е целесъобразно просто да се попита клиента какво би направил той на мястото на преводача, тоест, така да се каже, да се прехвърли част от отговорността. Може човекът да отговори, че няма време да мисли, да се оправя преводачът както иска. В този случай по принцип преводачът може да откаже да се захване с тази поръчка, защото качеството е невъобразимо ниско, а клиентът не желае да влезе в положението на преводача. Ако специалистът няма друг изход и приемете предложението, независимо колко дефектен е текстът, или не можете да откажете на човека, тогава трябва просто да игнорира съмненията и подозренията си в съдържанието и да коригира само тези факти, които явно са грешни.
В случай че текстът не се чете, буквите са изтрити или размити, може например да се сканира страницата с този участък, да се запази като изображение и след това да се увеличи на екрана на монитора – така текстът може да стане по-четлив. Може да сработи принципът „две глави са повече от една“ и на преводача да му се помогне в разпознаването на символите (незнанието на език няма общо в този случай).
Най-добре е преводачът да се придържа към оригинала, като включи при това цялата си преводаческа находчивост. Между другото, понякога самият език, на който се осъществява преводът, може да помогне за решаването на проблема. Понякога самата структура на езика дава възможност да се поправят неточностите. Освен това изискванията на клиента може да не са толкова строги, за да е необходимо да се поправят тези грешки. Най-важното е да не се казва „това е невъзможно!“, а да се търси начин и преводачът да вярва в себе си. И тогава, след мъчителни размисли и търсене, в края на работата му ще усети дълбоко уважение към самия себе си. Обикновено в тези минути на ум би му дошло славното „Еврика!“.
Related posts
