Днес често се правят два вида устен превод: симултанен и консекутивен. Така, ако говоренето на участник в комуникацията съвпада по време с говоренето на преводача, този вид устен превод се нарича симултанен. Ако говоренето на преводача следва говоренето на участника в комуникацията, то в този случай устният превод се нарича консекутивен. Но какво значи двустранен превод? Да разберем!

Двустранен превод – какво е това? Класификация

Подробна класификация характеризира видовете устен превод само по време и неслучайно предложилият това разделяне Жан Ербер дори и не споменава за вида устен двустранен превод. Все пак двустранният превод трудно се поставя в рамките на предложената от него класификация. В зависимост от предявените изисквания той може да е по време на оформяне и синхронен (симултанен), и консекутивен (последователен).

Ако заради условията на работа е важно говоренето на преводача да не съвпада с говоренето на участниците в диалога, то в този случай двустранният превод става консекутивен. Ако няма такова условие, то преводачът може да превежда речта на участниците в диалога в същото време, по което говорят те. В този случай такъв двустранен превод носи ярко изразен синхронен характер. Заедно с това, и в единия, и в другия случай той не спира да бъде двустранен.

Трябва да имаме предвид, че независимо от това как се оформя един двустранен превод – последователно или синхронно – той има определени характеристики, които именно създават неговата специфика, отличават го от другите видове устен превод.

Характеристика на двустранен превод от английски език

Наистина, за характеристиката на двустранен превод не е достатъчно да се има предвид само факторът време. Както преводачът в процеса на двустранен превод, така и методистът при разработването на методика за обучение на преводача, трябва да има предвид и някои други фактори, които влияят върху характера на прослушването и оформянето на превода, фактически го отделят като особен вид превод.

В професионалната дейност на преводача мястото на двустранния превод се определя от неговата цел. Тази цел е превод на речта на партньорите по диалог в случаите, когато последните използват различни езикови кодове.

В днешно време той се използва при преговори, срещи, беседи, а също и при разпит на свидетели, които отговарят на въпроси на чужд език. Много често без него не минават такива композиционни форми на съвременната уста реч като пресконференция или дискусия, които „обикновено се изграждат върху многообразно редуване или смесване, взаимопроникване на елементи от разговорния и книжовния език“.

Двустранен превод представлява своеобразна форма на общуване с посредническо звено – преводач. Наличието на това посредническо звено може да се отрази върху речта на партньорите по комуникация. Речта им наистина може да е по-малко спонтанна, отколкото диалогичната реч в сферата на псевдо-битовото общуване. От друга страна, партньорите по комуникация се стремят по естествен начин да се приспособят към свързващото ги звено, тоест към преводача. Това се отразява до известна степен и върху речта им. Но тяхната реч не спира да бъде диалогична заради това. Ето защо двустранният превод трябва да се разглежда преди всичко като превод на такъв речеви материал, който отговаря на характеристиките на диалогичната реч. Към тях можем да отнесем:

• Ограниченото време за оформяне на речта;
• Спонтанността;
• Широкото използване на разговорни форми на речта;
• Често несъвършена външна форма.

„В диалога – отбелязва В. В. Виноградов – се откроява остро бързата смяна на интонацията, пъстрото редуване на различни форми на мелодичното движение на речта, широко разгърнатата връзка от средства от мимическата и жестикулационно-пластическата сигнализация, непосредственият превод в звук на социално-привичните речеви форми“. Освен това диалогичната реч се отличава и с това, че тя е „поддържана реч, тъй като речевата дейност на говорещия човек се поддържа активно в този случай от другите участници в разговора“.

При двустранен превод преводачът трябва да разбере и да преведе всички тези речеви формули, щампи, елипси и дори арготичните изрази, които пъстрят съвременния диалог и които се срещат независимо от темата на разговор (и в беседа, и на преговори), и отличното знание на които е необходимо за всички, които работят в областта на устния превод на диалогична реч.

Умението да превежда разпространените формули-клишета, разговорните изрази доказва, че преводачът е запознат изконно с диалогичната реч, с тези нейни изрази, които според Ш. Бруно не се предават чрез книгата или в училище, а от уста на уста.

Както знаем, нормите на поведение на човека имат своите езикови съответствия, които не съвпадат задължително в различните народи. От тук и задачата на преводача е не просто да превежда, а да се научи при двустранен превод да използва разговорни изрази, които най-много съответстват на дадената ситуация. Знанието на различни изразни стереотипи, характерни за диалогичната реч, и умението да ги използва в процеса на превод позволява на преводача най-пълно да окаже емоционално въздействие върху слушащия, тъй като адресираният речеви материал към слушащия е формулиран с онези думи, които самият слушаш е свикнал да използва в подобни ситуации.

Освен това знаенето на изрази, присъщи за диалогичната реч, запознаването с речевото поведение на носителя на езика помага да разбере последния от половин дума. Това, на свой ред, способства по-бързото оформяне на превода.

В диалогичната реч се използват много от тези синтактични конструкции, които са съвсем чужди на монологичната реч. Заедно с това в нея по принцип има значително повече граматични грешки, отклонения от нормите на езика, отколкото в монологичната реч, особено в подготвената.

Дори и културната част на обществото не говори безпогрешно от гледна точка на езика. Както казвал Л. С Биготски, „пълното отстраняване на несъответствията в полза на общото и безусловно правилно изразяване се постига само в математиката“. Това, което от гледна точка на езика е грешка, може понякога дори да има художествена ценност.

<<Продължение>>