Вродени ли са преводаческите способности? Различни учени, посветили се на изследването за това носят ли преводаческите способности вроден характер, са стигнали до различни изводи. Един от първите, засегнали тази тема, е Браян Харис. През 1973 година той изказал предположението си, че човек от раждането си е надарен с преводачески способности, които може да развива така ефективно, както всяко друго вродено умение. Ученият потвърдил идеята си с пример от резултатите от различни тестове, където били задействани млади хора, които нямали преводаческо образование и които, според терминологията на Харис, изпълнявали „естествен превод“, надарени са с естествено двуезичие.

Естественият превод се трактува като „превод, изпълняван в естествени условия на живот от хора, които нямат специално преводаческо образование“. Харис и Шевруд твърдят, че всички деца, при които присъства двуезичие, от ранна възраст могат да правят устни преводи в рамките на всеки от изучаваните езици. По мнението на Шенън децата-двуезичници разшифроват на възрастните понятия, свързани с медицинската или юридическата сфери. Независимо от това, че в този случай преводаческите способности се разглеждат като природен дар, Харис подчертава, че нито едно природно умение на човека не може само по себе си да се развие бързо. Точно затова той обръща внимание на стадиите, през които преминава преводачът, осъществявайки „естествен превод“. Твърдейки, че „преводаческите умения се появяват едновременно с явлението двуезичие“, ученият има предвид, че билингвизмът и преводът са в такива отношения, както умението да говорим на езика и способността да общуваме пълноценно на него.

Но Тури вярва, че макар склонността на човек към изпълнение на преводи да се проявява заедно с развитието на двуезичие, успехът на преводаческите умения пряко зависи от интерлингвистичните (междуезиковите) способности, които се изразяват в умението да се прави връзка между приликите и разликите на двата езика. Друг аргумент в полза на съществуването на склонността у човека към превеждане можем да открием в научните трудове на Уилс. Той трактува тази предразположеност като „неизменна част от основната езикова база на човечеството“.

Съгласно системата, разработена от Харис и Шервуд, осъществявайки „естествен превод“, преводачът преминава през следните стадии:

Предварителен превод: стадий на превод, в хода на който предимно се изпълнява превод на „отделни думи“, което не трябва да ни учудва, имайки предвид факта, че в тази възраст малкото дете, което владее само един език, също може да е в този стадий. Стадият на предварителния превод предшества вътреличностния автоматичен превод и трансдукцията.

Автоматичен превод: стадий, на който човек си превежда това, което е казал или написал. Когато човек си превежда сам, това се нарича „вътреличностен превод“, а когато превежда собствените си думи на другите – „междуличностен“.

Трансдукция: стадий, на който „преводачът е в ролята на посредник“. Има вътрешно семейна (в рамките на семейното общуване) и междусемейна(извън рамките на семейното общуване) трансдукция.

Ако разгледаме по-подробно как Харис доказва състоятелността на неговите теории за вродения характер на преводаческите способности, ще открием, че всичките му аргументи се основават на един критерий – възрастта. Това е един от аспектите, които Тури подложил на жестока критика.

Ученият отбелязал, че теориите на другите автори, които се придържат към различните стадии на превода и не отчитат никакви други фактори, освен възрастта, не засягат стадия на развитието, който влиза в модела за естествен превод на Харис-Шевуд. Много хора смятат този подход към въпроса за съмнителен, тъй като фактора възраст носи по-скоро биологичен, а не лингвистичен характер.

Това значи, че ако ние вземем за основа времето, то за отправна точка в развитието на преводаческите способности трябва да приемем раждането на човека, а не началото на проявите на двуезичие при него. Това не би било толкова важно, ако човекът е изучил езиците от самото начало, но резултатите от изследването на Харис доказват, че биологичната възраст на човека не съвпада с периода, през който се е развивало двуезичие. Освен това учените не обръщат достатъчно внимание на обстоятелствата, при които се осъществява процесът на превод. Освен тези обстоятелства има редица други фактори (например личностните и поведенческите особености на човека), които оказват непосредствено влияние върху превода, но в рамките на този подход те не се взимат предвид.

Наистина, това, което Харис използва като основен критерий – възрастта, прави теорията му неустойчива. Това е едностранен подход, тъй като авторът му се опитва да свърже всеки аспект от преводаческите умения с възрастта на човека, а трябва да се обърне внимание и на други фактори, които обикновено влияят върху процеса и резултата от превода, независимо от това дали той е „естествен“, или не.

Анализирайки резултатите от данните от предметните изследвания, можем да стигнем до заключението, че заради порастването на човека изпълняваните от него преводи спират да носят самопроизволен характер и придобиват обществена значимост. Като пример за това можем да разгледаме случай с 8-годишно момиче-билингвист, което владее италиански и английски език и превежда на членовете от семейството си, които разбират само италиански. В този случай може да се каже, че преводът и е обществено значим. Знаейки два езика и следователно представлявайки две различни култури (именно двуезичие), това момиче винаги може да влезе в ролята на междукултурен посредник, особено когато разликите на двете култури усложняват процеса на комуникация.

Ако момичето беше по-малко, неговият превод не би изпълнявал социални функции и би се разглеждал като самопроизволно явление, тоест в по-малка възраст то би превеждало дори и когато никой не го е молил за това.

И така, можем да си извадим извода, че децата наистина имат способности да превеждат дори и без специална подготовка.

Очевидно, не всички „природени“ преводачи превеждат така. Но къде е разликата? Може би в персоналните качества на преводача или в нивото на владеене на всеки един от езиците, които злае. Или всичко зависи от други фактори? Харис и Шевуд отново свързват тази ситуация с възрастта и с качествения растеж на езиковите способности на човека при неговия растеж. Но ако вземем предвид мнението на Тури, причината за разликите в качеството на превод, направен от различни хора, е, че способностите на един човек да превежда от един език на друг се различават от способностите на друг.