Според Ламберт преводачите са особени хора, защото умението им да слушат е по-развито, отколкото на представителите на другите професии. Това е свързано със способността на преводачите да управляват и запомнят най-малките подробности в речта на събеседника и моментално да превеждат получената информация на друг език. По принцип всички останали възприемат определен тип информация само в обем, достатъчен да отговорят адекватно на чутото. Затова концентрацията върху детайлите и умението да слушат правят преводачите „особени събеседници“. Ламберт свърза тази особеност на преводачите с тяхното двуезичие. „Може би наличието на двуезичие, което е необходимо условие за придобиване на преводаческа професия, дава на тези хора особен интелект, възприемчивост, а също така умение да разбират същността на казаното и да намират скрития подтекст“.

Независимо че преводачите се смятат за внимателни слушатели, много примери доказват обратното. Някои могат да превеждат устно, докато плетат или четат, което предизвиква въпроса: как се разпределя вниманието на преводача? Може би преводачите не слушат толкова внимателно събеседника си, колкото ни се струва. Ние знаем, че устните преводачи често използват определени фрази, за да запълнят паузите, възникнали в процеса на превода, но колко дълго могат да прибягват до това? Учените са се опитали да отговорят на всички тези въпроси с помощта на психологически подход към процеса на превода и чрез връзката на процеса на превод с двуезичие.

Във втората част на статията ние Ви дадохме примери за „билингвистите“ и за „истинските билингвисти“. В рамките на този въпрос Ламберт оперира с различни термини.

Той въвежда понятието „сложен билингвист“ и „координатен билингвист“. Като цяло, терминът „сложен билингвист“ може да се разглежда като синоним на „истинския билингвист“, защото той предполага „човек, който изучава едновременно два езика (например от детството си) и в еднаква степен оперира с тях по време на разговор“.

В тази статия терминът „истински билингвист“ е синонимичен на „ранен билингвист“.

От друга страна, терминът „координатен билингвист“ обозначава „човек, който е изучавал два езика по различни методи, в различно време (например, започнал е да усвоява втория език в ранното си детство) и в рамките на различни социално-културни контексти (единия език е изучавал в семейството, другия – извън дома си)“. Приведените по-горе определения разясняват как човек овладява два езика и защо разликите в способите за изучаване на езиците влияят върху стила и маниера на превода. При координатните билингвисти съществуват собствени методи за трактовка на значенията на едни или други понятия и ако сравним „координатните билингвисти“ със „сложните“ по отношение между двете езикови системи, развити при тях, можем да видим, че при първите тези системи са много по-зависими една от друга, отколкото при вторите. Тази особеност на „координатните билингвисти“ обяснява по-независимият стил на изпълняваните от тях преводи.

Друго доказателство за това, че явлението двуезичие оказва влияние върху процеса на превода: в случая със „сложните билингвисти“, ако значението на една или друга дума е семантически изместено, тази промяна се отразява също и върху значението на всеки синоним на въпросната дума. Казано по-просто, при всяка трансформация на значението на една или друга дума на промяна се подлага и неговият синоним. Координатният билингвист не би могъл да направи такава връзка между думата и нейния синоним.

Отчитайки това, си вадим извода, че и двата типа билингвисти мислят различно в процес на превода, а причината за това е, че „координатните“ и „сложните“ билингвисти овладяват по различен начин работните си езици.

Ламберт също оперира с термина „балансиран билингвист“. Този термин поражда идеята за езиковото доминиране и езиковата еквивалентност, което е много деликатна тема, защото е много трудно да се определи кой език от изучаваните от билингвиста доминира над другия и някои учени поставят под съмнение достоверността на резултатите от изследванията, посветени на този проблем. Тиери обозначава езиковата еквивалентност с термина „съвършен билингвизъм“. Но никой не е в състояние до съвършенство да овладее един или друг език, затова, за да се прецени нивото на езиковата еквивалентност, трябва да се определи степента на доминиране не единия език над другия.

Ламберт е провел редица изследвания с участието на „надарени“ с двуезичие хора, за да установи степента на доминиране на един от езиците при тях. Изследването показало, че билингвистите с еднаква честота използват думите от тестовете и на двата езика. Предмет на изследването били времето за разпознаване на думите от билингвиста, приведени на всеки от двата езика, скоростта на възникване на асоциации, свързани с изброените думи, а също и скоростта на четене и превод на тези думи от единия език на другия. Резултатите от тестовете се интерпретирали изхождайки от времето, необходимо на билингвистите да разпознаят думите. Билингвистите, които показали еднакви резултати в двата езика, се смятали за балансирани и в останалите аспекти.

Своя принос в развитието на критичното отношение към идеята за възможността за определяне степента на доминиране на единия език над другия при билингвистите внесъл Тиери.

Според него не е възможно точно да се определи кой от езиците, които изучават билингвистите, заема доминантно място. Да вземем например лексикалното ниво. Дори и да преброим колко думи от всеки език знае билингвистът, това не може да се разглежда като достоверен резултат. Може би, някой просто се интересува от определена сфера и Тиери дава пример с човек, който се занимава с плаване в Англия, а не във Франция. Очевидно, този човек знае повече термини, свързани с плаването, на английски език, само че това съвсем не значи, че той владее превъзходно английския език. Затова Тиери смята за безсмислено и невъзможно прякото сравнение на нивото на владеене на двата езика.

Ламберт също обръща внимание на времето, необходимо на билингвиста, за превод. Той провежда тестове на „балансирани билингвисти“ с цел да определи колко време им е необходимо да изпълнят превод. (Разбира се, той самият е избрал „балансирани билингвисти“ въз основа на определението за еквивалентност на владеене на двата езика). В една от научните работи на Рейнълдс се дава пример с билингвисти, които трябвало да преобразуват утвърдителни изречения в активен залог в утвърдителни изречения в пасивен такъв, а също и отрицателни с активен и пасивен залог. Изследването показало, че за превода по принцип трябвало допълнително време, но в някои случаи изпълнението на преводите, предполагащи определени трансформации, отнело по-малко време, отколкото за трансформацията без превода. В резултат на опитите са установени други интересни факти за конкретните езици.

Например, за преобразуването на френски пасивни конструкции в английски такива е необходимо повече време, тъй като това е доста трудна граматична структура. А когато участниците в опита били помолени да възпроизведат изходното изречение, това отнело повече време, отколкото превода, тъй като те дълго време не могли да си го спомнят. Опирайки се на резултатите на това изследване, Ламберт казва, че е намерил отговор на въпроса как преводачите пазят изходното изречение във временната си памет, преди да пристъпят към превода.