Днес на много деца, които владеят два езика наведнъж, вече от ранна възраст им се налага да се сблъскват с явлението „превод“. Този факт неволно поражда въпроса: може ли всеки човек, който говори на два езика, да стане професионален преводач? Преди да пристъпим към търсенето на истината, ще разкрием основните понятия, свързани с явлението двуезичие.

Феноменът двуезичие (билингвизъм) е предмет на изучаване на психологията и в частност на психолингвистиката. Но учените нееднозначно разглеждат явлението двуезичие в общата теория на превода.

Целта е изучаване ролята на билингвизма в преводачеството в рамките на психологичния подход. Спрямо фактите, получени в хора на различни предметни изучения, чиито обекти са били хора, владеещи два езика, ще покажем несъстоятелността на предположението за вродения характер на преводаческите умения. Тук ще Ви разкрием същността и ще проведем сравнителен анализ на такива лингвистични термини като „естествен превод“, „социално двуезичие“, „професионално двуезичие“, „преводач – носител на езика“, които са въведени от учените, посветили се на изследването на проблема с превода и билингвизма.

Понятията „двуезичие“ и „истинско двуезичие“

За да избегнем възможните въпроси от типа: „Какво е двуезичие?“, „Кои са билингвисти?“ и „Кого можем да наречем истински билингвист“, ще разкрием същността на основните термини, свързани с явлението двуезичие. В статията си „Истински билингвизъм и изучаването на втори език“ професионалният преводач Кристофър Тиери дава определение на термина „билингвизъм“ (двуезичие) и обяснява разликите между обикновения и истинския билингвизъм.

Билингвистът е „този, който владее два езика, говори на два езика; казано и написано на два езика“ (кратък оксфордски речник).

Тиери предлага две значения на термина „чист билингвист“: човек, който еднакво добре владее два езика, и човек, който има два родни езика. Но първото значение не е съвсем уместно в рамките на определението на термина „двуезичие“, защото при липса на подходящ критерий за сравнение не е възможно да се оцени обективно степента на еднакво владеене на два езика.

Разглеждайки второто обяснение, можем да разберем, че по-голямо значение има това как човек е овладял един или друг език, затова в рамките на този подход трябва да се уточни понятието „роден език“. В трактовката на Тиери това е „език или езици, изучени от детето в хода на неговото „потапяне“ в езиковата среда, тоест в резултат на естествената му реакция към звуците, издавани от представителите на дадена езикова среда с цел осъществяване на комуникация чрез тях“. От тук следва, че съществена черта на родния език е невъзможността да се предаде посредством друг език; затова не е важно колко добре човек владее един или друг език. Ако процесът на овладяване на даден език се осъществява в хода на обучение, то човекът, който говори на съответния език, не трябва да се разглежда като истински билингвист.

От гледна точка на подхода към трактовката на понятието „истинско двуезичие“ Тиери предлага следното определение на този термин: „Истинско двуезичие: истински билингвист – човек, приет от представителите на две различни езикови общества, като пълноценен член както на социално, така и на културно ниво“. Спрямо това определение субектът може да бъде отлъчен от езиковата среда, в която се намира, или да бъде приет от нея като пълноценна нейна част. Тук ние се сблъскваме небрежно с такова понятие, като културно и социално ниво, чиято същност ще разгледаме по-надолу.

Във втората част на статията ще разгледаме отношенията между превод и двуезичие.